Този ден апартаментът щеше да се сбогува със своето минало. Това дълго време му се струваше невъзможно, все пак близо петдесет години минаха от деня, когато го построиха. Израсна в тих квартал, почти в края на София тогава. Сега си е направо център. Старият учител, който го построи казваше - отивам в града и се отправяше към обръщалото на трамвая, на петдесет метра от него. Кестените бяха обградили трамвайната линия, алеите с цветя бяха винаги цъфнали, тревата блестеше от утринната роса. Чак след две спирки започваше паважът. Градът бучеше с разнообразните си звуци толкова далеч от него. Сутрин апартаментът се будеше от чаткането на конски копита, все още имаше каруци да трополят из града. Следваха виковете на млекаря, той винаги бе внимателен, дори оставяше на прага на останалите къщици бутилките с мляко. Тази простичка идилия му се струваше, че ще продължи години. Само да знаеше какво го чака...
Всъщност първото нещо, от което апартаментът не беше доволен бе, че го построиха на парте ...