26 сент. 2007 г., 11:52

Апатия 

  Проза
877 0 6
1 мин за четене
Отдавна не съм в състояние да вярвам на Приказките ти за принцове на бели коне и принцеси, заключени в кули... Основно доказателство за това е начинът, по който краката ми – топчета олово - ме теглят към земята, няма как да полетя. А и не искам.

Не, не са отрязани крилата ми, защото никога не съм имал.
(Посях зрънцата по гърба си на пълнолуние, поливах ги, но така и не пораснаха... Уж, казват, на пълнолуние магиите се Случват.)

Не, не съм в състояние да вярвам на Приказките ти.
Вярвам само, че:

Тяхното Възхищение ме отегчава.
Тяхното Презрение ме развълнува.
Безразличието им ме боли.

...

Датите на дните се промъкват една по една в календара на стената, неканени. Нагло промъкват се и колкото повече ги изтръгвам, толкова по-големи избуяват... Нямам ли право на Безвремие?

...

Да изляза навън и да хвана случаен минувач за ръка, да му се усмихна и той – на мен. Когато съм в Апатия, това не е възможно.

...

Вървя по улицата с тефтер в ръка и химикалка в устата, защото неприлично много ми се пуши и хората ме гледат странно. Господи, как не ми пука.

© Питър Хайнрих Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно разказваш, неусетно, ненатрапливо, браво!!!
  • Да не ти пука си е почти изкуство!Адмирации!
  • Господи, колко хубаво пишеш. Да можех и аз така.
  • Благодаря ти Йордане за редовното четене и следене (че и коментиране) на това, което пиша, защото колкото и да е псевдо-писане, има нужда от някой, който да го чете!

    Поздрав,

    *подава ти усмивка*

  • Понякога, така е по-добре!Да не ти пука...
    Поздрав!
  • да не ти пука братле. Евала за цялостното ти творчество и за това дето прочетох туку-що.
Предложения
: ??:??