26.09.2007 г., 11:52

Апатия

1.1K 0 6
1 мин за четене
Отдавна не съм в състояние да вярвам на Приказките ти за принцове на бели коне и принцеси, заключени в кули... Основно доказателство за това е начинът, по който краката ми – топчета олово - ме теглят към земята, няма как да полетя. А и не искам.

Не, не са отрязани крилата ми, защото никога не съм имал.
(Посях зрънцата по гърба си на пълнолуние, поливах ги, но така и не пораснаха... Уж, казват, на пълнолуние магиите се Случват.)

Не, не съм в състояние да вярвам на Приказките ти.
Вярвам само, че:

Тяхното Възхищение ме отегчава.
Тяхното Презрение ме развълнува.
Безразличието им ме боли.

...

Датите на дните се промъкват една по една в календара на стената, неканени. Нагло промъкват се и колкото повече ги изтръгвам, толкова по-големи избуяват... Нямам ли право на Безвремие?

...

Да изляза навън и да хвана случаен минувач за ръка, да му се усмихна и той – на мен. Когато съм в Апатия, това не е възможно.

...

Вървя по улицата с тефтер в ръка и химикалка в устата, защото неприлично много ми се пуши и хората ме гледат странно. Господи, как не ми пука.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно разказваш, неусетно, ненатрапливо, браво!!!
  • Да не ти пука си е почти изкуство!Адмирации!
  • Господи, колко хубаво пишеш. Да можех и аз така.
  • Благодаря ти Йордане за редовното четене и следене (че и коментиране) на това, което пиша, защото колкото и да е псевдо-писане, има нужда от някой, който да го чете!

    Поздрав,

    *подава ти усмивка*

  • Понякога, така е по-добре!Да не ти пука...
    Поздрав!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...