Стояхме мълчаливо в един ресторант край река Тигър. Вглеждахме се една в друга и сякаш четяхме в очите си недописаната история на живота ни. Алмира - красиво име, което шепнеше за ориента. От арабски се превежда "истина без въпрос", което сякаш се вписваше в характера на Алмира - истинска и честна. Взираше се към Багдад, който ни чакаше от другата страна и ни напомняше колко близко се движим по острието. Алмира бе напуснала родния си град още преди режима на Саддам Хюсеин през 79-та и войната на Персийския залив, а последните й спомени от Ирак бяха свързани с едно спокойно детство в една приказна страна от "Хиляда и една нощи". Очите й сякаш търсеха онзи Багдад от нейните детски спомени, който беше вече безвъзвратно изгубен и променен до неузнаваемост. Сведе поглед надолу, а аз леко потупах двете книги, които бе издала в Европа - "От древна Месопотамия до Република Ирак" и "Ирак: война след война".
Това, което най-много ме удивяваше в Алмира е нейната толерантност спрямо западната култ ...