Мразех пътуването с корабче от едната част на Истанбул в другата. Тълпата ме изнервяше, затова използвах ранните часове на деня. Бях намерил средство за отвличане на вниманието. Да мине време, отивах при ваксаджийчетата, които, освен че лъскаха до огледален блясък обувките, разказваха интересни истории.
Може би за много хора е странно наличието на такива деца на корабите, но така те изработваха по някоя пара и подпомагаха своите бедни семейства. Възрастта им най-често гравитира около десет години, почти винаги работят по две и ако човек вярва на слухове, някои от тях стават големи хора. Кое им помага да успеят в живота - наученото на труд ежедневие, борбата за хляб или общуването с различни хора?
Годините минаваха и децата се сменяха. От година и половина се появиха две мургави приятелчета - Али и Октай - едното на осем, другото на десет години. Малкият беше с огромни черни очи с кукленски мигли, а големият - сивоок, с остър профил, напомняше още сега ястреб.
Когато ходех по работа от ...