Колите профучаваха с бясна скорост по магистралата. Слънцето беше напекло и асфалта в далечината приличаше на разлята локва. Лили вървеше бавно, уморена от жаркото слънце. Вече съжаляваше, че слезе от колата, но този шофьор беше много настоятелен. Не издържа, когато нахалникът я хвана за коляното, а в мазния му поглед прочете животинско желание. Нямаше по принцип против някоя бърза забежка, но тоя хич не ѝ хареса. Миризмата на пот беше се настанила трайно в колата му. Заплаши го, че ще скочи в движение и добре, че беше бъзльо, бързо спря колата. Такива псувни не беше чувала. Уважи цялата ѝ рода до девето коляно. Но думите му не я притесниха особено много. Беше доволна от лесното си измъкване.

Пътуването на автостоп беше нейната тайна. Адреналина, който и даваше беше незаменим с нищо. Лили имаше добро образование, говореше три езика, работата ѝ беше много добре заплатена, живееше в собствено жилище. Младежът, с когото имаше близки отношения се ползваше с добро име сред познатите ѝ, но връзката им се беше проточила във времето без обичайния резултат да заживеят под един покрив. Така и не създадоха дете. Като че ли бяха заедно просто за да не ходят сами на събиранията с приятели. Животът ѝ си минаваше монотонно и скучно. Това с автостопа стана случайно. Трябваше да се прибере спешно в родния си град по молба на майка си, но беше изпуснала всички възможни превози за там. Реши да тръгне на автостоп. Момчето, което ѝ спря в онази вечер беше много внимателно и симпатично. Пътуването продължи по-дълго от обичайното, но за дълго остави в съзнанието и приятното усещане от греха. Вероятно и приятелят ѝ изневеряваше, когато беше командировка, но никой от тях не подхващаше темата.

От време на време я стряскаше подсвирването на някой шофьор, но така или иначе никой не спря. Не знаеше колко време вече върви. Батерията на телефона ѝ отдавна беше спряла да писука, напомняйки, че трябва да я зареди. В далечината видя самотно дърво и сякаш нещо помръдна под него. „Охо, май ще си намеря компания“. Когато доближи дървото видя, че това, което се движеше под дървото е от онези момичета, които си изкарват парите на магистралите. Беше много младо. Със сигурност нямаше осемнадесет, а мургавият цвят на кожата издаваше произхода му. Дрехите му, ако може да се нарекат така, бяха много предизвикателни. Въпреки това беше много красива.

- Добър ден! – поздрави Лили. Момичето я изгледа от глава до пети с такъв нахален поглед, че Лили се зачуди как това дете се е научило да гледа така.

- Аре чупката. Аз съм в тоя район. Да те няма! - гласът на малката беше дрезгав и с меко казано заплашителни нотки. – Хващай пътя!

- Ало, малката, бях любезна да те поздравя така, че и ти бъди малко по-сдържана, ако обичаш!

Момичето първо я изгледа и след малко вече се заливаше от смях

- Малее… ще умра от смях. Доживях да видя нагласена и ентелегентна пачавра….

- Първо не съм пачавра и второ думата е интелигентна, но какво може да очаква човек от едно необразовано леко момиче.

- Е и, кво ти пука! Казах ти да се разкараш иначе ще викна Жоро.

- И кой е Жоро? Сутеньорът ти ли?

- Кой е Жоро не е твойта работа, разбра ли, ма? Изчезвай!

- Добре де … ще продължа. Искам само пет минути да поседя на сянка. Много е топло. Докато Лили търсеше къде да седне, момичето вече набираше някой по телефона.

- Ало, Жоре, една кучка ми пречи да си върша работата. Ела я изгони! Много е нагла, пъдих я, но не си тръгва. Няма значение дали е хубава и на кой е. Никой не спира като сме двете. После да не искаш пари. Не съм виновна и не я знам коя е. Нахална е… Гони ми клиентите. Е сега Жоро ще дойде и ще те счупи..

- Добре де, тръгвам си. – Лили бавно тръгна по шосето. Колите продължаваха да прелитат покрай нея. Тя продължи без да се обръща. Усещаше, че тоя път се забърка в нещо неприятно.

Леко се стресна когато след нея изскърцаха спирачки. Рязко се обърна. Очакваше да види някой брадат и страшен Жоро, но това което видя леко я озадачи. Като че ли беше виждала някъде въпросния Жоро, но не се сещаше къде. Мъжът свали стъклото, огледа я внимателно и я попита с леко пренебрежителен тон:

- Защо пречиш на момичето ми да работи? Дължиш ми пари за времето, което си ѝ загубила. Дай двайсе лева и изчезвай.

На Лили не ѝ се щеше да стане жертва на това изнудване и реши да блъфира.

- Виж сега, приятел, аз не работя по трасето и нямам претенции за терен. Просто ми се развали колата и съм тръгнала да търся помощ. Приятелят ми е полицай и ще си направиш голяма услуга, ако ми дадеш телефона си да му звънна.

- Изобщо не ми е зор кой ти опъва жартиерите, ако нямаш пари ще си ги изкараш. Качвай се в колата! Веднага! Да не се налага да слизам!

Ще поработиш малко. Няма да се повредиш. Дай си телефона! Чу ли, ма!

Лили подаде телефона с нежелание, но апаратът беше скъп и можеше да омилостиви нападателя. Стана точно обратното.

- Оооо, кучката има айфон. Кой си обрала, ма? Такива като тебе не разполагат с такава техника. Ако имаш пари, давай ги, бързо!

- Нямам пари!

- Я дай чантата аз да видя! Само десет лева ли си изкарала? Ще ми поработиш за още четиресе.

- Нали каза, че дължа двадесет!?

- Педесе ми дължиш и ако много плямпаш, ще станат сто. Къде са ти документите? Дай ги! Каза, че имаш кола, къде е?

Лили си помисли, че това е сламката, за която да се хване и да се измъкне от кашата. Мъжът усещаше, че щом има скъп телефон, вероятно и колата ще е скъпа.

- Оставих я до една къща в някакво село. Казаха ми че наблизо има сервиз, но така и не го намерих.

- Излъгали са те. Тук сервизи няма. Има само бензиностанция. Вземам ти колата и дим да те няма. Чу ли! И без глупости!

Мъжът си мислеше, че тая глупачка няма да се отърве толкова лесно. Беше добре сложена и можеше да му изкара пари. Щеше да я обработи така, че да забрави коя е. Само трябваше да се качи в колата му, да намерят нейната…

- Имам нужда от тоалетна.

- А, без тия! Е там има храсти…

- Не става! Искам тоалетна! Иначе ще направя белята и ще ме търпиш миризлива.

- Ще минем през една бензиностанция. Без да се правиш на интересна обаче!

Лили кимна с глава. Качи се в колата. Молеше се планът ѝ да проработи. Когато стигнаха бензиностанцията, мъжът леко повдигна тениската си. Тя видя, че има оръжие. Леко пребледня, но трябваше да запази самообладание. Не помнеше как влезе в тоалетната. Погледна за резервен изход. Бързо се ориентира във входовете. Затича към касата като по пътя си взе кутия с бисквити в черна опаковка. Пъхна ги под тениската си и ги насочи към продавача.

- Това е обир! Давай парите! Касиерът отначало се стресна, но след това бързо натисна паник бутона. Нещо в жената извършваща обира много го озадачи - усмивката ѝ, когато видя, че натисна бутона.

Полицаите пристигнаха бързо. Лили успя да докаже коя е след като Жоро беше заловен. В него бяха открити личните документи на още пет изчезнали за света момичета.

В жълтата преса новината за момичето спасило се от организирана банда за склоняване към проституция стоя само три дни на първа страница.