Колите профучаваха с бясна скорост по магистралата. Слънцето беше напекло и асфалта в далечината приличаше на разлята локва. Лили вървеше бавно, уморена от жаркото слънце. Вече съжаляваше, че слезе от колата, но този шофьор беше много настоятелен. Не издържа, когато нахалникът я хвана за коляното, а в мазния му поглед прочете животинско желание. Нямаше по принцип против някоя бърза забежка, но тоя хич не ѝ хареса. Миризмата на пот беше се настанила трайно в колата му. Заплаши го, че ще скочи в движение и добре, че беше бъзльо, бързо спря колата. Такива псувни не беше чувала. Уважи цялата ѝ рода до девето коляно. Но думите му не я притесниха особено много. Беше доволна от лесното си измъкване.
Пътуването на автостоп беше нейната тайна. Адреналина, който и даваше беше незаменим с нищо. Лили имаше добро образование, говореше три езика, работата ѝ беше много добре заплатена, живееше в собствено жилище. Младежът, с когото имаше близки отношения се ползваше с добро име сред познатите ѝ, но в ...