2 апр. 2009 г., 10:20
Аз, Хари и Роко
1042
0
0
4 мин за четене
На мойте приятели Харалампи и Румен
На седемнадесет всичко е прекрасно. Както бе прекрасен денят в началото на май, когато аз, Хари и Роко се натоварихме на влака за Лакатник, щяхме да ставаме пещерняци. Бяхме взели една дебела черга, фенер, въже и малко сандвичи. Искахме нови емоции, колко му е да се спуснеш стотина метра надолу в тъмната паст на тази пещеричка, детска работа.
Входът на пещерата ни се стори доста запустял. Не се колебахме дълго, Хари като най-опитен каза:
- Да скрием документите и парите под някой камък, да не би да ги изръсим някъде из тъмното.
Така още в началото оставихме този излишен товар и поехме безстрашно навътре. След петдесетина метра пред нас зейна голяма цепнатина, вързахме с въжето Роко като най-лек и го пратихме пръв да я преодолява. Той веднага хлътна в ниското и усетихме долу как водата зловещо шуми.
- Рокоооо! - ревнахме с Хари в един глас.
- Жив съъъъм - ни отвърна гласът му от тъмнината, сякаш се готвеше да рецитира стихът на Веселин Ханчев, милият. ...
На седемнадесет всичко е прекрасно. Както бе прекрасен денят в началото на май, когато аз, Хари и Роко се натоварихме на влака за Лакатник, щяхме да ставаме пещерняци. Бяхме взели една дебела черга, фенер, въже и малко сандвичи. Искахме нови емоции, колко му е да се спуснеш стотина метра надолу в тъмната паст на тази пещеричка, детска работа.
Входът на пещерата ни се стори доста запустял. Не се колебахме дълго, Хари като най-опитен каза:
- Да скрием документите и парите под някой камък, да не би да ги изръсим някъде из тъмното.
Така още в началото оставихме този излишен товар и поехме безстрашно навътре. След петдесетина метра пред нас зейна голяма цепнатина, вързахме с въжето Роко като най-лек и го пратихме пръв да я преодолява. Той веднага хлътна в ниското и усетихме долу как водата зловещо шуми.
- Рокоооо! - ревнахме с Хари в един глас.
- Жив съъъъм - ни отвърна гласът му от тъмнината, сякаш се готвеше да рецитира стихът на Веселин Ханчев, милият. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Любомир Николов Все права защищены
Предложения
-
-
Глава 47. Смиренные суждения - Учитель, сколько можно блуждать по этим закоулкам, площадям и залам в...
-
Чушмелий село большое и богатое. Буджакскии край многими сёлами богатый. Даже село с названием Богат...
-
Человек ниоткуда Гечо Галиков ходит словно привидение, мыкается уныло, вроде чуждое обитание бродит ...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
