Отношенията ми с жените винаги са куцали като изритан в глезена футболист. Затичат се малко, я вкарат гол, я не, похленчат и после се въргалят на тревата за дузпа.
Първите ми връзки станаха случайно. Това не пречеше да съм със самочувствието, че ме бива, де. Всъщност, природата ми е дала доста. Висок и широкоплещест съм, казват ми, че съм красив и често ми правят комплименти за усмивката. В приказките, обаче, не ме бива хич, а татко все ми казваше, че жените се омайват с думи. Това води до интересните ситуации, около мен да се навъртат прекрасни жени, които се опитват да привлекат вниманието ми, но често безплодно.
Не че си гълтам граматиката, макар че и такива случаи е имало. Празни ми се главата, не ме интересува нищо и съответно нищо не питам. Или е това, или съм забил в друга тема. Като съм на концерт, съм на концерт и слушам, като съм на някоя игра - съм вглъбен в победата. Не мога да правя две неща едновременно.
С едно момиче се запознах покрай обща компания. Тогава бях с първото ...