Аз и жените

Отношенията ми с жените винаги са куцали като изритан в глезена футболист. Затичат се малко, я вкарат гол, я не, похленчат и после се въргалят на тревата за дузпа.

Първите ми връзки станаха случайно. Това не пречеше да съм със самочувствието, че ме бива, де. Всъщност, природата ми е дала доста. Висок и широкоплещест съм, казват ми, че съм красив и често ми правят комплименти за усмивката. В приказките, обаче, не ме бива хич, а татко все ми казваше, че жените се омайват с думи. Това води до интересните ситуации, около мен да се навъртат прекрасни жени, които се опитват да привлекат вниманието ми, но често безплодно.

Не че си гълтам граматиката, макар че и такива случаи е имало. Празни ми се главата, не ме интересува нищо и съответно нищо не питам. Или е това, или съм забил в друга тема. Като съм на концерт, съм на концерт и слушам, като съм на някоя игра - съм вглъбен в победата. Не мога да правя две неща едновременно.

С едно момиче се запознах покрай обща компания. Тогава бях с първото ми гадже в рок бара в Хасково. После мина малко време. Аз се разделих доста драматично с първата. Една вечер отидох в същия бар. Имаше концерт и се бяхме уговорили с приятели да пием бири и да куфеем. Подраних доста.

На входа видях момичето с нейни приятели. Поздравих я и си разменихме няколко думи. След това, като темерутът който съм, седнах сам на една маса и си пиех бирата необезпокояван. След няколко минути, тя се пльосна до мен и ме заговори.

Не помня какво, навярно някакви тъпотии. В един момент каза, че ще се връща при приятелите си. “Окей, чао” отговорих, тя стана и тръгна да си ходи. След 3-4 крачки се обърна. “Искаш ли да ми вземеш номера?”. "Ами... да". Представяте ли си?

Това не е всичко. Тя ми писа смс първа на по-следвашия ден. Знаех, че съм готин, но смс от красиво момиче си беше смс от красиво момиче. Тотална победа.

След нея имах тригодишна връзка с една съученичка, която започна по много подобен начин. Закачахме се тук и там в междучасията, но нищо сериозно. Тогава ми бяха други неща на главата - карате, белот, бира, метъл. За жени просто нямаше място в дългокосата ми кратуна. Един съвсем невзрачен следобед, получих смс от непознат номер. Да, нямах номера на съученичката си, която иначе харесвах. "Здравей, утре те чакам на кафе еди къде си и не приемам 'не' за отговор. Име". Наложи ѝ се да приеме едно “не”. Просто бях зает. Не помня как замазах после, но някак се получиха нещата.

Повечето случаи са по-скучни и не изникват в съзнанието ми, но има още един по-ярък. С колежка от университета бързахме за лекция и случайно попаднахме на нейна приятелка. Запознах се с едно от най-чаровните момичета, които съм виждал. Големи трапчинки по бузите, нежни кафяви(любимите ми) очи,  искрящи от живот и достоен за отделен абзац бюст. Цялата комуникация беше има-няма 2 минути. Съвсем скоро след това, г-ца Трапчинка ме намери във Фейсбук. Писа ми под предтекст, че търси идеи за подарък на колежката ми, нейната приятелка.

Початихме си известно време. Поканих я на среща, на която доста пофлиртувахме без аз да го осъзнавам. Чудех се дали ме харесва, защото доста ме бъзикаше за дългите ми кокалести пръсти и други подобни неща. После един ден се събрахме на 4-ка белот. Съквартирантът ми много се ядосваше, че бъркам картите и падаме. Аз пък бях червен като домат и срамежлив. И, разбира се, в главата ми нямаше място за белот.

Г-ца Трапчинка постоянно се закачаше с мен, а аз го приемах като неморална противникова тактика. Не за друго, ами беше много ефикасна. На моменти включваше и леко побутване на крака под масата. Всичко това в главата ми все още не значеше “пич, харесва те”.

След като се прибрахме, съквартирантът ми се накара съвсем сериозно. Мисля, че искаше да ме ошамари по мъжки. Яд го беше, че сме загубили така брутално от момичетата. Още по-ядосан беше, че аз съм такъв дебил и не мога да разбера, че тая мадама ми е в кърпа вързана и просто трябва да се протегна и да напълня шепи. Нищо, важното е, че накрая ги напълних.

Минаха доста години от тия истории. Вече не съм толкова наивен и срамежлив, но забелязвам една тенденция. Когато съм ербап и си искам - не става. Като съм захласнат по някоя глупост, идват дами и си ме взимат. Както едно време.