27 мая 2008 г., 21:18

Аз и Ти

1.4K 0 1
1 мин за четене

Аз и Ти

Тази нощ ще бъда море - безгранично, просторно и властно... Ще се плискам в нозете ти... Ще те галя безспир... Ще те зареждам с омайност...

Виж хоризонта, длани в мене допрял - в обещание тихо потръпващ... Няма път между синьото ясно небе и между моята шир недостъпна.

Аз съм душата ти... ти си у мен... В теб люлеят се мойте копнежи! Аз потъвам в нозете ти и попивам у теб... Ти и аз сме една обща същност.

Чуй вълните ми палави как ти шептят, търсят твоите тайни стремления... Бреговете край мен страстни песни редят. Ти се вслушваш и откриваш в тях себе си.

Аз съм всевластната синя вода... Ти си моята будна фантазия. Приютяваш ме, галиш ме, в шепи ме сбрал... с мен обливаш мечтите си пламенни.

Ти си пристанът, който ме чака в нощта... Аз съм всичко, което си търсил... Ненаситната волна прозрачна вода... Зажаднелият бряг всеотдаен...

Тази нощ съм море... Тази нощ си земя... Две взаимно допълващи същности... Те се търсят, целуват се в нежен екстаз и топят се в омайни прегръдки.

Аз и ти сме вода и сме земната твърд... Няма край,  нито има начало...  Просто миг - който тайно душите събра...  Ти и аз сме сега и сме цяло!

Тихо плискат се малки вълни във нощта... Светлината отдавна угасна... Но морето е живо и прегръща брега... А брегът го целува тъй страстно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...