И ако мога да те виждам само във съня си, а когато се събудя, да се моля да се върнеш, да изричам на глас името ти без причина, да те викам към себе си, да те мразя за това, че никога няма да си реалност и да те обичам, че си ми мечта, да се разкъсвам на парчета, за да съм навсякъде със теб, да те търся и да чакам, да те докосвам престорено, за да се надявам, че мечтите ще се случат реални...
И ако се лутам в чужди очи, намирайки празни хора, загубени някога души, безмерни тъги, ме намери. Научи ме как да виждам, да се връщам с спомените си, да се смея, да се предавам, да се оглеждам в сълзите, да осланям живота си на любов, да постилам пътя си с бели цветя.
Аз си признавам. и се оставям. завинаги. в плен на моята илюзия.
аз те Виждам.
© Венцислава Благоева Все права защищены