Да бъдеш неподвластен на римата. Решавам, че никога няма да мога да опиша оная черница, нарушила собствения ми сън. Прокрадна се от нищото. Забрави я. Забравих я и аз. Утре е нов ден. Ще си пусна Том Уейтс на път за работа. Струва ми се, че неговият глас напомня на онези моменти, в които някой си обръща чантата, за да я изчисти от боклуците, събрали се на дъното. Сякаш си разчиства сметките с тишината. Твърде бледолик...

Въобще не знам какво става вече. За съкровеното не се говори.

Да бъдеш честен. Няма го желанието за друг живот.

Вчера пих вино. И винаги ми е стискало да ти кажа "здравей". Да изровя щурците от дъното на душата си, да ти посоча хоризонта заедно с това - натирено от живота на другите и сие - "предай нататък". Мълния в стъкленица. Това съм аз, когато говоря за теб. Внимавам да те запазя такъв, какъвто съм те запечатала в спомен. Добре, че няма снимка. Стигат ми часовниците, спрели се на полунощ. Защото ми се щеше да бъда Пепеляшка. С тиквена глава. За да видя какво ще стане след това. И всичко останало...