1.
От дълги години бяха заедно дядо Георги и баба Юлия, напоследък модерно наричаща се госпожа Юлка, добре си живееха, без думи се разбираха, един без друг не можеха. Хубави деца отгледаха, красива къща вдигнаха, богат имот стопанисваха.
Но годините вече тежаха, косите посребряха или заминаха във вечния кръговрат на света, костите се отпускаха , бъдещето се стесняваше. И веднъж госпожа Юлка тъжно каза седейки с любимата плетка в хола пред мъркащия телевизор:
- Леле, Георги, ами ако умреш? Какво ще правя без теб? Сама на този свят, с един котарак и стар телевизор? Не, не – по-добре аз първа да си отида! Че как ще живея без топлите ти ръце, без смеха ти, без гласа ти?
В този момент на входа се позвъни. Стана госпожа Юлка, отиде до вратата и попита:
- Кой е?
А отвън пустинен глас, като от самотните ледени простори на севера, тихо и спокойно отговори:
- Смъртта!
Трепна госпожа Юлка, изпусна плетката, изви гръбнак котаракът в краката й. После тя бързо се прекръсти, плю три пъти през ляво ра ...