23 мар. 2014 г., 10:33

Бакенбард 

  Проза » Рассказы
1641 0 9
6 мин за четене
Бакенбард
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеше. От сутринта само двама-трима бяха минали оттук, но те бързаха за работа и не се застояха. За Кольо ходенето до бръснарницата беше едно от малкото му развлечения. След годините, прекарани в търчане подир овцете, краката не го слушаха и силно ограничаваха погледа му към живота.
Радиото припука и от него зазвучаха заключителните акорди на някаква класическа пиеса. Наближаваха новините. Бай Георги въртеше този занаят вече десет години. Пенсионира се рано и не му се стоеше вкъщи, където бабата все му намираше кусури. Тук думата му се чуваше, а разговорите засягаха по-възвишени теми. Сякаш това беше вторият философски център на малкото планинско градче. Първият, разбира се, беше хоремагът1, но ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Все права защищены

Предложения
: ??:??