Бакенбард
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеше. От сутринта само двама-трима бяха минали оттук, но те бързаха за работа и не се застояха. За Кольо ходенето до бръснарницата беше едно от малкото му развлечения. След годините, прекарани в търчане подир овцете, краката не го слушаха и силно ограничаваха погледа му към живота.
Радиото припука и от него зазвучаха заключителните акорди на някаква класическа пиеса. Наближаваха новините. Бай Георги въртеше този занаят вече десет години. Пенсионира се рано и не му се стоеше вкъщи, където бабата все му намираше кусури. Тук думата му се чуваше, а разговорите засягаха по-възвишени теми. Сякаш това беше вторият философски център на малкото планинско градче. Първият, разбира се, беше хоремагът1, но ...