Бакенбард

Бакенбард

      - Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.

      Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеше. От сутринта само двама-трима бяха минали оттук, но те бързаха за работа и не се застояха. За Кольо ходенето до бръснарницата беше едно от малкото му развлечения. След годините, прекарани в търчане подир овцете, краката не го слушаха и силно ограничаваха погледа му към живота.

      Радиото припука и от него зазвучаха заключителните акорди на някаква класическа пиеса. Наближаваха новините. Бай Георги въртеше този занаят вече десет години. Пенсионира се рано и не му се стоеше вкъщи, където бабата все му намираше кусури. Тук думата му се чуваше, а разговорите засягаха по-възвишени теми. Сякаш това беше вторият философски център на малкото планинско градче. Първият, разбира се, беше хоремагът1, но там се използваха по-различни изразни средства. Хората идваха при него, защото държаха да ги виждат спретнати и защото тук получаваха голяма част от дневната си доза социални контакти. Бай Георги правеше три вида подстрижки: Нула-номер - за провинили се ученици и когато правеха профилактика против въшки, тя беше и най-евтината; една негова си – за по-напредналите с възрастта и „а ла брос”, както той я разбираше, за по-младите. Тринки, но винаги му вършеха работа.

      По-нагоре имаше друга бръснарница, но жената там беше парясана2 и никой не искаше да събужда напразни съмнения с посещения там. Пък и тя не работеше много добре – или ще задълбае повечко с машинката, или ще остави някой кичур да стърчи и нахално да напомня за себе си. Затова благопристойните граждани избираха да ходят и моделират външността си при бай Георги.

* * *

      Къната не беше местен. Появи се преди месец-два, но никой не разбра откъде е и с какво се занимава. Нае стая при баба Гена от долната махала и се зашматка по улиците. По цял ден развяваше дънки „Беласица” и бяла кенарена риза. Рунтавата му кестенява коса и дългите бакенбарди контрастираха силно с късокосместите покрития на тукашните младежи. От цялата страна идваха разни хора – едни за да работят в рудника, други като млади специалисти в ТКЗС-то, трети записваха вечерния техникум. Само той си остана загадка. Дори баба Гена не можа да задоволи задължителното здраво съседско любопитство.

      В същия този следобед, Къната влетя през вратата, огледа се в излъсканото огледало, поздрави и поръча да му се намали малко косата отвсякъде, но без да се бутат бакенбардите, защото сега така било модерно.

      - Заповядай младеж! - посрещна го с усмивка бай Георги. – Ела да ти направя една хубава прическа като за млад човек, че виж на какво си заприличал.

      После завърза около врата му една бяла хасена престилка, хвана гребена и машинката и продължи прекъснатата си приказка с Кольо. По радиото вървеше коментар за развитието на кризата в Близкия изток...

      Волната и почти недокосвана грива на младия човек търпеше допустима метамарфоза и бавно вървеше към среща от третия вид, когато бай Георги делна яко с машинката единия бакенбард и понечи да се извърти от другата страна да изравни и втория. Тогава Къната успя да се погледне в огледалото и се ужаси, като видя как от гордостта му е останал само блед спомен.

      - Нали казах да не ги пипате! Това на нищо не прилича! – бутна ръката на бръснаря, хвърли намачканата престилка и ядосан изхвърча навън.

      По радиото предаваха прогнозата за времето. Не се очакваха валежи – само лек ветрец от югозапад и то по високите части.

      - Ще ми изгорят краставиците. - констатира бай Георги. – Добре, че съм близо до реката и скоро си купих помпа за поливане!

       Кольо само кимна с глава и се замисли за неговата си градинка.

      Още не бяха свършили спортните новини, когато Къната се примъкна тихомълком обратно, пристъпи от крак на крак и припряно седна на стола.

      - Точно така младеж! – отново хвана машинката бай Георги. – Не може да ходиш така. Виж как по-хубаво изглеждаш сега! Изчакай само още минутка. Не става с бързане.

      След което, без да си сменя усмивката, му прибра парите и го изпрати по живо по здраво. Каза на Кольо, че спешно трябва да затваря, изключи тока, превъртя ключа на вратата и тръгна към избата да вади помпата.

10-19.03.2014

________

1Съкратено от ХО-тел, РЕ-сторант, МАГ-азин. Хоремази са съществували в България през 50-те години на 20-ти  век. Като термин се използва на много места и до днес.

2  Разведена - диалектна дума.