23.03.2014 г., 10:33

Бакенбард

1.9K 0 9
5 мин за четене

Бакенбард

 

      - Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.

      Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеше. От сутринта само двама-трима бяха минали оттук, но те бързаха за работа и не се застояха. За Кольо ходенето до бръснарницата беше едно от малкото му развлечения. След годините, прекарани в търчане подир овцете, краката не го слушаха и силно ограничаваха погледа му към живота.

      Радиото припука и от него зазвучаха заключителните акорди на някаква класическа пиеса. Наближаваха новините. Бай Георги въртеше този занаят вече десет години. Пенсионира се рано и не му се стоеше вкъщи, където бабата все му намираше кусури. Тук думата му се чуваше, а разговорите засягаха по-възвишени теми. Сякаш това беше вторият философски център на малкото планинско градче. Първият, разбира се, беше хоремагът1, но там се използваха по-различни изразни средства. Хората идваха при него, защото държаха да ги виждат спретнати и защото тук получаваха голяма част от дневната си доза социални контакти. Бай Георги правеше три вида подстрижки: Нула-номер - за провинили се ученици и когато правеха профилактика против въшки, тя беше и най-евтината; една негова си – за по-напредналите с възрастта и „а ла брос”, както той я разбираше, за по-младите. Тринки, но винаги му вършеха работа.

      По-нагоре имаше друга бръснарница, но жената там беше парясана2 и никой не искаше да събужда напразни съмнения с посещения там. Пък и тя не работеше много добре – или ще задълбае повечко с машинката, или ще остави някой кичур да стърчи и нахално да напомня за себе си. Затова благопристойните граждани избираха да ходят и моделират външността си при бай Георги.

* * *

      Къната не беше местен. Появи се преди месец-два, но никой не разбра откъде е и с какво се занимава. Нае стая при баба Гена от долната махала и се зашматка по улиците. По цял ден развяваше дънки „Беласица” и бяла кенарена риза. Рунтавата му кестенява коса и дългите бакенбарди контрастираха силно с късокосместите покрития на тукашните младежи. От цялата страна идваха разни хора – едни за да работят в рудника, други като млади специалисти в ТКЗС-то, трети записваха вечерния техникум. Само той си остана загадка. Дори баба Гена не можа да задоволи задължителното здраво съседско любопитство.

      В същия този следобед, Къната влетя през вратата, огледа се в излъсканото огледало, поздрави и поръча да му се намали малко косата отвсякъде, но без да се бутат бакенбардите, защото сега така било модерно.

      - Заповядай младеж! - посрещна го с усмивка бай Георги. – Ела да ти направя една хубава прическа като за млад човек, че виж на какво си заприличал.

      После завърза около врата му една бяла хасена престилка, хвана гребена и машинката и продължи прекъснатата си приказка с Кольо. По радиото вървеше коментар за развитието на кризата в Близкия изток...

      Волната и почти недокосвана грива на младия човек търпеше допустима метамарфоза и бавно вървеше към среща от третия вид, когато бай Георги делна яко с машинката единия бакенбард и понечи да се извърти от другата страна да изравни и втория. Тогава Къната успя да се погледне в огледалото и се ужаси, като видя как от гордостта му е останал само блед спомен.

      - Нали казах да не ги пипате! Това на нищо не прилича! – бутна ръката на бръснаря, хвърли намачканата престилка и ядосан изхвърча навън.

      По радиото предаваха прогнозата за времето. Не се очакваха валежи – само лек ветрец от югозапад и то по високите части.

      - Ще ми изгорят краставиците. - констатира бай Георги. – Добре, че съм близо до реката и скоро си купих помпа за поливане!

       Кольо само кимна с глава и се замисли за неговата си градинка.

      Още не бяха свършили спортните новини, когато Къната се примъкна тихомълком обратно, пристъпи от крак на крак и припряно седна на стола.

      - Точно така младеж! – отново хвана машинката бай Георги. – Не може да ходиш така. Виж как по-хубаво изглеждаш сега! Изчакай само още минутка. Не става с бързане.

      След което, без да си сменя усмивката, му прибра парите и го изпрати по живо по здраво. Каза на Кольо, че спешно трябва да затваря, изключи тока, превъртя ключа на вратата и тръгна към избата да вади помпата.

 

10-19.03.2014

 

 

 

 

 

 

 

 

 

________

1Съкратено от ХО-тел, РЕ-сторант, МАГ-азин. Хоремази са съществували в България през 50-те години на 20-ти  век. Като термин се използва на много места и до днес.

2  Разведена - диалектна дума.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Динко, пишеш страхотно.Хареса ми много.Докато четях сякаш бях там-спомени,спомени....Поздравления!
  • И този разказ много ми хареса Динко,събуждаш чувства към отминлото и неповторимо време,умиление будят случките разказани от теб!Поздравявам те.
  • Добро утро! Харесват ми твоите разкази, става му топло на душата, на човек.
  • Благодаря за хубавите спомени, към които ме върна!
  • Ей, човек, ако знаеш какви спомени търкулна към мен! Сега в Ст. Загора струва ми се, че има само две бръснарници, запазили неповторимия колорит и романтика от детските ми години. А, за значението им по онова време, Лордли го е казал много точно!
    Поздрав, Динко!

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...