Роди се той с тежко умствено ограничение, което стана видимо още на втората година от рождението му. Лекарите не дадоха особена надежда на родителите - аутизъм. Трябва да разчитате на специални терапии, за да може детето да прилича поне малко на нормално.
     Бащата - високопоставен служител на ДС, малко се грижеше за Балерко. И защо ли да се занимава с една кауза пердута. Той имаше по-важна цел - жриците на любовта. Възпламеняваше се от техните интимни игрички, които съпругата му не бе в състояние да му предложи. Та бедната майка се зае сам-самичка да се грижи за малкия Балерко. Четеше му книжки с детски стихчета и детето, с ръст на джудже, малко по малко привикна към римичките. С часове стоеше пред огледалото и сричаше рими, а от долния десен угъл на устата му се свличаше към пода лигава слюнка. Балерко беше като кучето на Павлов. Макар и аутист, той създаваше римни комбинации по чисто условен рефлекс. И въпреки, че от тези комбинации най-често се получаваха пълни безсмислици, детето ги редеше по странен начин, сякаш редеше кубчето на Рубик. Когато поотрасна, майка му - страстна комунистка, му подари книга на виден съветски поет. Поетът беше добър, а майката поизучила Балерко на руски език. Така Балерко започна да чете жадно стиховете на Поета. И тогава за пръв път изпита онази черна завист, която щеше да го измъчва през целия му жизнен път - завистта към по-добрия, към по-класния. Макар аутист, Балерко бързо включи, че за него този Поет е недостижим. А толкова много му се искаше да пише като Него. Но не можеше - не беше възможно. Все едно непоправим пелтек да проговори по-красноречиво от велик оратор. И тогава Балерко се реши на отчаяна крачка - да превежда руснака на български. Ще го превежда по своя си аутистичен начин и тези си преводи ще подписва със собственото си име, представяйки ги за оригинално творчество. Речено - сторено. Угризения Балерко не изпитваше. Беше се метнал на баща си. Майката - образована жена, бързо забеляза новия стил на писане на Балерко - познат й от съветската класика, защото беше завършила литературния институт "Максим Горки" в Москва и знаеше наизуст съветския поет /неин любимец/. Тези подражателства на сина й я натъжаваха и тя посегна към алкохола, но в крайна сметка крайната й цел беше да тушира аутизма на Балерко, а нали целта оправдава средствата!        
       Измина доста време и Балерко се опита да завъди приятелка. Бедата, обаче, беше в това, че жените всячески го отбягваха заради безумния му външен вид.  Ала ето, че най-накрая дойде денят, в който той, подобно на Архимед, нададе мощен вик - Еврика. Открил беше дама с габарити на малка слоница. Инстинктивно почувства, че тази няма да го зареже цял живот. Реши да я заведе на почивка в Трявна. Това беше чудесна възможност, защото в Трявна имаше много хубава къща негов добър познат с прякора - Новозагорец. Новозагорецът им даде стая, за няколко нощувки и двойката  аутист - Слоница се отдаде на любовни ласки. Балерко се представи пред Слоницата като вещ познавач на поетично изкуство и бързо я убеди, че ще й бъде безплатен редактор. Речено - сторено. Слоницата прие, защото си беше въобразила, че е поетеса. Изпусканите на моменти силни газове от меките части на Балерко й звучаха като гонга на съдбата от знаменита Бетховенова симфония.
        Балерко силно искаше да убеди себе си, че е фен на нравствеността. Беше попаднал на една благочестива протестанкта и й се изповядваше с надеждата да се очисти от черните си Балеркови грехове. Решил да я трогне, той сподели с нея, че е намерил чанта с много пари и я върнал на притежателя й. Това беше пълна измама - една от многобройните измами на Балерко. Ала жената яко се върза на лъжата и със сълзи на очи тръбеше наляво и надясно за нравствената чистота на Балерко. А той нямаше физическа, камо ли нравствена чистота.