Един ден човешките сърца решили да направят нещо много щуро. След дълго мислене стигнали до идеята да си организират свой бал. Естествено, за целта избрали той да се проведе през девет планини в десета, през двадесет океана в двадесет и първият, през деветдесет и девет континента в стотният - Тоест, точно там, където е Приказното Кралство.
Да, то наистина съществува и в него живеят всички приказни същества - От феи до вещици, от джуджета до великани, от козлета до дракони...
С две думи, за когото и приказен герой да се сетите, той е там.
Но в него винаги има място за нови такива - Нали за това са мечтателите, писателите на приказките, фантазьорите, които непрекъснато добавят нови и нови приказни герои...
Естествено, всички сърца пристигнали там под формата на чувства, а физическите им същности продължили да туптят в гърдите на хората.
Тъй, като това е магически свят, в него те приемали, каквото си форма искали - Имало сърца балони, фенерчета, клоуни, шапки, хвърчила и въобще още безброй други неща, защото всеки миг и според желанията си, те променяли външният си вид.
Например сърце-цвете само си пожелавало и се превръщало в сърце-звездичка, после пък в сърце-бисер и така без ограничения.
Балът бил прекрасен. Освен тях там присъствали и всички приказни герои, като дори и лошите такива на това тържествено били по-добри и мили, отколкото може дори да си представите - Например Вълкът не само, че не се заяждал с Прасенцата и Агънцата, но дори им носел деликатеси, танцувал с тях и пеел весели песнички.
Насред празника обаче едно съвсем мъничко сърчице на пет годишно момиченце погледнало настрани и съгледало многобройни сиви неща, които били с формата на сърца. Те стояли, гледали тъжно и дори не помръдвали...
Натъжило се и детското сърчице. За да намери утеха, то отишло при сърцето на своята баба. Казало и какво е видяло, а тя, както била в образът на пеперуда излетяла и кацнала пред сивите неща.
- Вие кои сте? - попитала кротко тя.
- Ние сме сърцата на тези хора, които са забравили, че са били млади... Загубили са Надеждите и Мечтите си... От там и своето Щастие... В резултат се получи това... Поканата беше до всички сърца и ние дойдохме, но не знаем, какво да правим, защото сме забравили, какво е да се Веселиш, да Танцуваш, да се Смееш - отговорило едно от тъжните сърца и заплакало, а заедно с него същото направили и всички останали.
Бабата-сърце-пеперуда нищо не казала. Просто отлетяла и на всички тях им станало още по-тъжно...
Няколко минути обаче по-късно те с изненада видяли, че всички участници в празненството вкупом идвали към тях... Преди още да разберат, какво става от някъде се дочула най-прекрасната и нежна музика, която може да съществува...
Миг по-късно до всяко тъжно сърце имало по няколко от щастливите такива, както и поне по един герой от Приказното Кралство. Неусетно, без дори да разберат и как те затанцували с тях, и само след минути едно по едно започнали да се преобразяват...
Кое се превърнало в птица, кое в облаче, но без значение външността им, всички греели в цветовете на дъгата. Те без да усетят дори как, били преоткрили отново тайните на Щастието и Красотата.
Когато станало време да се прибират, всички сърца тържествено си обещали, че този техен Бал ще се превърне в традиция, и всяка година ще го празнуват!
*****
А какво стана на земята, когато се върнаха ли?
Човекът е това, което чувства, което усеща, тоест, човек сам по себе си е едно голямо сърце - Затова след тяхното завръщане, всички хора станали щастливи и весели, и нямало повече нещастие по планетата.
А аз откъде знам историята ли?
Ами аз бях онова сърце, което говори със сърцето на бабата, но сега много бързам и затова друг път ще ви разкажа още истории от и за Приказното Кралство.
А за къде бързам?
Точно днес е денят на Балът и аз вече пътувам натам, приел образът на Слънчев Лъч, а за това, какво е станало там, ще ви разкажа следващият път, мили дечица.
30.11.2014.
Това е първата приказка, която съм написал в живота си! Още помня емоциите при написването й!
Специални благодарности за подкрепата на Рая Вид, която месеци наред ми вдъхваше увереност, че мога, както и на Пенелопи, от чиято творба се вдъхнових тук.
Пускам я и в този сайт с пожелание към всички ученици за успешна нова учебна година и много щастие в училището, и в живота!
© Георги Каменов Все права защищены