Дъждът се оказа сърдит и студен, забиваше се в малкото й треперещо телце, като изстреляни на дартс стрелички. Бела се притисна още по-силно към ствола на голямата липа. Листата, макар и вече жълтеещи, още не бяха окапали и могъщата корона на дървото предлагаше благосклонен подслон. Макар че беше съвсем млада и крехка, Бела беше виждала много дъждове – лятото се случи богато на такива. Никой от тях обаче не беше толкова злостен. А – Бога й – тя беше преживяла много и можеше да даде безчет примери за злост.
Бела беше различна. Бяла. От самото начало осъзна, че е различна. А в света, където се появи, различността не се толерираше твърде. Веднага долови неприязънта на еднаквите. Първоначално по храната – за нея все не достигаше. Родителите й непрекъснато се стараеха да изхранят братята и сестрите й – до един еднакви. За нея все даваха каквото е останало. Наложи се да се научи да краде съвсем невръстна. После, когато поотрасна и започна свободно да излиза от дома, когато стана самостоятелно ...