6 нояб. 2014 г., 00:57

Белязани от съдбата 4 

  Проза » Повести и романы
723 0 0
10 мин за четене
Устните му бяха меки като кадифе. Нежно се движеха върху нейните изкушавайки я да му отвърне.
Анна никога не се бе целувала, представа си нямаше какво точно да направи, но едно знаеше със сигурност. Щеше да му позволи да я научи.
Вкопчи се с две ръце в тялото му, надигна се на пръсти и леко разтвори устни. След това спря да мисли и започна само да чувства.
Не беше трудно да се нагоди към целувката му. Той умело я водеше вземайка това, от което имаше нужда. Устните му нежно я ближеха, изучаваха я милиметър по милиметър, подготвяха я за по-голяма интимност. Езикът му - силен и напорист - раздели устните ѝ, премина по зъбите ѝ и нахлу в устата ѝ атакувайки нейния със страстно нетърпение.
Целият свят се завъртя пред очите ѝ. Тя тихо простена в устата му и езика ѝ започна дива борба с неговия.
Всеки се бореше за надмощие, всеки искаше да задоволи собствения си глад, но единственото което постигнаха бе да засилят желанието бушуващо в телата им. Целувката им вече не бе така невинна, бе се пре ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Ръженкова Все права защищены

Предложения
: ??:??