Устните му бяха меки като кадифе. Нежно се движеха върху нейните изкушавайки я да му отвърне.

Анна никога не се бе целувала, представа си нямаше какво точно да направи, но едно знаеше със сигурност. Щеше да му позволи да я научи.

Вкопчи се с две ръце в тялото му, надигна се на пръсти и леко разтвори устни. След това спря да мисли и започна само да чувства.

Не беше трудно да се нагоди към целувката му. Той умело я водеше вземайка това, от което имаше нужда. Устните му нежно я ближеха, изучаваха я милиметър по милиметър, подготвяха я за по-голяма интимност. Езикът му - силен и напорист - раздели устните ѝ, премина по зъбите ѝ и нахлу в устата ѝ атакувайки нейния със страстно нетърпение.

Целият свят се завъртя пред очите ѝ. Тя тихо простена в устата му и езика ѝ започна дива борба с неговия.

Всеки се бореше за надмощие, всеки искаше да задоволи собствения си глад, но единственото което постигнаха бе да засилят желанието бушуващо в телата им. Целувката им вече не бе така невинна, бе се превърнала в нещо неподвластно на контрол и Ани стъписано извика когато ръката му я притисна към възбудената му мъжественост която бе станала по - твърда и от камък.

- Константин Корсаков, веднага пусни горкото момиче! - разнесе се строг, женски глас.

Коста сърдито изръмжа и откъсна устни от нейните.

Но не сметна за необходимо да махне ръката си от дупето ѝ или да ѝ позволи да стъпи здраво на земята, за да не чувства възбудата му.

- Здравей, майко - промълви до лицето ѝ.

Устните му все още бяха близо до нейните. Опасно близко.

Майко?

Изведнъж цялата настръхна сякаш, че някой я бе полял със студена вода. Леля ѝ Елена бе станала свидетел на скандалното ѝ поведение.

Господи, каква ли гледка представляваха застанали толкова близо един до друг с преплетени тела!

Ръката на Коста нежно погали косата ѝ опитвайки се да оправи разбърканите ѝ кичури. Сините му очи още блестяха отразявайки желанието което бушуваше в тялото му.

Не беше честно да бъде толкова красив. Дъхът ѝ спираше всеки път като погледнеше в изразителните му сини очи които сякаш, че умееха да надзъртат в душата ѝ.

Какво го прихващаше, по дяволите? От него се очакваше да бъде груб и невъздържан като всички мъже, а не да я гледа и да я докосва сякаш, че е най - скъпоценното нещо на планетата.

Стресната от мислите си Ани отдръпна ръцете си от Коста и го видя как насмешливо повдигна вежди.

- Трябва да съм се справил много зле щом след всичко това си готова да ме оставиш да падна.

Съвсем бе забравила за това. Толкова се бе изненадала виждайки го как се олюлява, че без да се замисли бе скочила и го бе подкрепила.

И всичко това се бе случило заради нея. Ако само не се бе направил на мъжкар и не бе изпил водката на един дъх можеше да не го отреже така внезапно.

На всичкото отгоре на празен стомах!

Да се самоубие ли искаше?

- Да ти помогна ли да седнеш?

- Не. По - добре ще е да се прибера у дома, само че се съмнявам, че онзи ревнивия ще ми помогне да стигна до колата.

Ивайло! Господи, и той бе видял!

Ани се завъртя, обви едната си ръка около кръста му, за да го подкрепи и за първи път след целувката им си позволи да се огледа.

И видя Маги. Приятелката ѝ стоеше почти до нея застанала до Елена и я гледаше...

Как? Със съчувствие? Или с укор?

Анна не можа да определи как точно, но й бе достатъчно, че и тя бе станала свидетел на разпуснатото ѝ държание, за да се почувства виновна.

Да се целува с Коста! Нима напълно се бе побъркала?

Елена не гледаше към нея, а към сина си. По изразът на лицето ѝ човек можеше да разбере, че не е никак доволна. Въпреки, че бе на прагът на петдесетте тя все още бе красива, а няколкото бръчки набраздили лицето ѝ я караха да изглежда крехка в разрез със строгостта която излъчваше.

На кого ли от двамата бе по - ядосана? На нея, че бе изкушила сина ѝ или на него? Тя винаги бе казвала, че красотата ѝ не е за всеки, и че само истински уверен в себе си мъж ще дръзне да предяви претенциите си към нея. Дори бе предрекла, че това ще стане по толкова безцеремонен и арогантен начин, че Ани сама няма да може да разбере от къде точно ѝ е дошло.

Когато го бе казала едва ли е имала в предвид сина си.

Макар че имаше някаква доза истина в думите ѝ.

- Коста пи малко водка и алкохола го замая - изпита нужда да обясни тя на майка му.

- Както виждам е повлиял на чувството му за равновесие, но не и да сдържа низките си инстинкти.

- Святата ми майчица е права както винаги!

В гласът му се долавяше опасна нотка.

Наистина имаше някакво напрежение между двамата. Ани го чувстваше така осезаемо както усещаше и ръката му която се бе преместила малко нагоре и сега обвиваше кръста ѝ.

С периферното си зрение долови някакво раздвижване и се обърна към входа на заведението. Ивайло тръгна към тях впил очи в доведения си брат.

Той не поглеждаше към нея, а израза на лицето му бе непроницаем.

- Мисля, че го наранихме - прошепна съвсем тихо в косите ѝ Коста и отдръпна ръката си от нея.

- Хайде да те приберем преди да си се пребил - каза меко Иво и приятелски му предложи рамото си.

Въпреки всичко случило се между нея и него.

Ани се дръпна от Коста и засрамено сведе глава. Не посмя да проследи отдалечаването им притеснявайки се от реакцията на Елена.

- Упорито момче! - тежко въздъхна майката с едва доловима болка. - Никак не умее да прощава! Като баща си!

После се обърна към нея, погледна я с разбиращите си кафяви очи и тежко поклати глава.

- Същият като баща си!

За миг ѝ се стори, че видя издайническа влага в очите ѝ, но тя бързо наведе глава и тръгна към входа на бара. Едва тогава Ани си позволи да се обърне към приятелката си.

- Виждаш ли какво става като все закъсняваш?

- О, Ани! -  прие Маги укора ѝ с усмивка и я прегърна. - Ама и ти си едно глупаче!

Пусна я и я бутна към масата. Двете се настаниха и дълго се гледаха без някоя от тях да проговори.

- Коста! - внезапно изрече Маргарита.

Никога не бе понасяла да мълчи по - дълго отколкото бе необходимо.

- Коста!

- Ще спреш ли да го повтаряш?

Беше на косъм да ѝ се озъби.

- Вие от кога се познавате?

- Вчера се видяхме за първи път.

- Красив е, нали?

Ани не сметна за нужно да ѝ отговаря. Не искаше да го признае пред нея, но и не можеше да отрече очевидното.

- В първият момент като ви видях да се целувате си помислих, че сънувам. Не можех да повярвам, че Анна която всички наричат Ледената принцеса защото не допуска мъж до себе си...

- Схванах намекът! - прекъсна я рязко тя.

Как да ѝ обясни, че сама не знаеше какво я бе прихванало?

- Той е опасен, Ани. Защо си мислиш, че толкова време не ви запознах? Още когато пристигна в началото на седмицата майка му дойде при мен и ме помоли да опитам да ви държа настрана един от друг. Ти си толкова красива, а той... Той... Даже нямам думи да го опиша.

- Нормален мъж си е, Маги!

- Кой нормален мъж може да се похвали, че се е целувал с теб още на втората ви среща?

- От водката беше.

- Така ли? Защо тогава отстрани изглеждаше така, сякаш че те целува с цялата нежност на която е способен? Или поне в началото беше така. После ми бе направо неудобно да ви гледам.

Можеше да си представи каква гледка са представлявали. Винаги бе харесвала да наблюдава влюбени двойки и тайно бе завиждала на момичетата за вниманието което получаваха от половинките си.

Само, че те с Коста не бяха двойка.

Не бяха дори влюбени.

По някаква извратена шега на съдбата се бе случило да извършат тази лудост, но това повече нямаше да се случи. Ани нямаше да го позволи.

- Защо е тук?

- Коста ли?

- Да.

- Опитва се да оправи отношенията си с майка си.

- Не ми изглежда да прави някакви усилия.

- Не може да ѝ прости, че е изоставила баща му.

- Не е ли изоставила и него?

- Не, Ани, само баща му. Преди осемнайсет години се случила трагедия със сестра му и Елена обвинила съпруга си за смъртта на детето. След погребението си събрала багажа и вземайки Коста със себе си се върнала при родителите си в България. Месец по - късно Коста се обадил на баща си да дойде да го вземе. Повече не дошъл да я види. Поддържали връзка по телефона, но сама знаеш колко ограничаващо е това. Тя се развела с баща му и това окончателно прекъснало тънката нишка която ги свързвала.

Значи е имал сестричка? Направо ѝ се доплакваше като си помислеше, че едно дете красиво като него е загубило живота си толкова рано.

Дали още тъжеше за нея? Предполагаше, че да, след като още не бе намерил сили да прости на майка си, че е изоставила баща му в момент в който е имал най - голяма нужда от любовта и подкрепата ѝ.

- На колко години е сега?

- На двадесет и девет.

Десет години! Беше по - голям от нея с десет години!

- Предполагам, че не е женен и няма приятелка Или греша?

- Не. Свободен е. Той... не вярва на никого. Според майка му не иска да рискува да бъде изоставен.

- Коста? И коя ще е тази глупачка която ще го изостави?

- Знам, че е малко невероятно, но е факт, че е все още сам и прекалено красив. Искам да се пазиш от него, Ани. Той може да те нарани.

Имаше нещо странно в цялата тази история което будеше подозрение. Маги не ѝ казваше цялата истина. Вече я познаваше достатъчно добре, за да разбере кога не  е напълно искрена с нея. Сега бе убедена, че тя прикрива нещо.

Странно беше, че ѝ каза, че сестричката му е починала при трагични обстоятелства, но не ѝ спомена истинската причина. Как е загинала? При автомобилна катастрофа? При пожар? Или от някоя страшна болест? И защо майка му е обвинила баща му? Защо Елена бе разбила семейството си?

- Защо сега, Маги? Какво го е накарало да дойде при майка си сега?

- Баща му почина наскоро, за това се опитва да възстанови връзката с майка си.

Познаваше леля си Елена откакто познаваше и самата Маги. Тя никога не говореше за предишния си брак, не говореше и за сина си. Бе се омъжила за бащата на Маргарита преди десет години и от тогава те двамата с Иво бяха станали нейни деца. Знаеше с каква нежност се грижеше за тях, как ги пазеше като лъвица.

Защо тогава се бе отказала от собственото си дете?

- Мислиш ли, че брат ти ми се сърди?

- Ами... не знам. Изглеждаше така, сякаш че някой го бе зашлевил през лицето. Знаеш, че още си му слабост, Ани.

- Може би след тази случка напълно ще се откаже от мен?

- Може - унило се съгласи Маги. - Знаеш ли кое ме притеснява повече?

Щеше да ѝ каже и без да я пита.

- Страх ме е, че сега Коста е заинтригуван от теб.

Нямаше нужда да ѝ казва, че това няма да завърши никак добре. Ани можеше и сама да се досети. Едно беше да откаже на Иво, но на Коста!

Силно се надяваше да не ѝ се налага да разбира как би постъпила, ако той я пожелае защото не бе изминал и час от както бе доказала на всички, че не е в състояние да му откаже нищо.