Една сълза... една душа... една усмивка... една любов... една болка... една страст... една искра... един пламък... един човек... един миг... един успех... един провал... един живот... един копнеж... един-единствен начин да се справиш с болката от раздялата... Какво му трябва на човек, за да покаже своята истинска любов... да я изрази по неузнаваем начин, но да го направи ясно... Какъв е камуфлажа на любовта? Какво е любовта всъщност?
Всеки има собствено разбиране за същността ù... Макар и малко на брой, има хора, които не можем да го обясним... просто го изпитваме... не можем да спрем... става толкова бързо... чак аз не разбрах... все едно ме блъсна влак... А след такъв сблъсък не се оживява... Просто умрях... А дали се преродих? Мисля, че не... По-скоро съществуването ми вече просто се изразяваше с друга характеристика... едно много силно, много изгарящо... много сковаващо... много натрапчиво... много сладко... много горчиво... много приятно... много агонизиращо... много стряскащо... ...