14 февр. 2007 г., 22:36

Безценната стотинка

Проза

1.3K 0 10

      Развеждаме се. Определено е кога и как ще виждам децата и т.н. гадости... Йоанка е само на три. Обича ме. И аз я обичам, но... няма как.
Отивам веднъж да ги видя само за малко. А не бях ходил доста отдавна. Така се получи. Влизам и всички започват да ми се хвалят какво е станало. В един момент малката въшка отива в съседната стая и виждам, как бърка в един найлонов плик. От там се чува подрънкване на стотинки. После оставя плика и бързо притичва до мене. Отваря ръчичката си, а там блести една стотинка...
     - Тати, ето... Тото ти си нямаш паички...
     На това място май трябваше да се разтопя и да потека. Наистина не бях цъфнал материално. Не знам какво са говорили възрастните за мен пред нея, но от тогава съм горд собственик на най-безценната монета от една стотинка на света.
     На следващия ден й казвам:
     - Йоанка, ти ми подари паричка...
     - Да! Купиш бончета...
     Бонбончетата са най-ценното нещо за нея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

elka (Виртуална)

..................трогателно е

2008-02-12T13:38:39+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Развълнува ме...

2007-02-20T21:35:19+02:00
Kotentseto

само малките обичат така чисто

2007-02-16T11:01:33+02:00
LONTANA (Даша)

Разплака ме...Получил си най-скъпата монета. Поздрав.

2007-02-16T00:19:21+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Права си, Даре. Обаче ти много добре знаеш какво исках да кажа аз и аз знам много добре какво искаше да кажеш ти.

2007-02-15T16:52:24+02:00