Sorbus (Пенко Пенков)
76 1571
14.02.2007 г., 22:36 ч.

Безценната стотинка 

  Проза
1032 0 10
      Развеждаме се. Определено е кога и как ще виждам децата и т.н. гадости... Йоанка е само на три. Обича ме. И аз я обичам, но... няма как.
Отивам веднъж да ги видя само за малко. А не бях ходил доста отдавна. Така се получи. Влизам и всички започват да ми се хвалят какво е станало. В един момент малката въшка отива в съседната стая и виждам, как бърка в един найлонов плик. От там се чува подрънкване на стотинки. После оставя плика и бързо притичва до мене. Отваря ръчичката си, а там блести една стотинка...
     - Тати, ето... Тото ти си нямаш паички...
     На това място май трябваше да се разтопя и да потека. Наистина не бях цъфнал материално. Не знам какво са говорили възрастните за мен пред нея, но от тогава съм горд собственик на най-безценната монета от една стотинка на света.
     На следващия ден й казвам:
     - Йоанка, ти ми подари паричка...
     - Да! Купиш бончета...
     Бонбончетата са най-ценното нещо за нея...

© Пенко Пенков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??