14.02.2007 г., 22:36

Безценната стотинка

1.3K 0 10
      Развеждаме се. Определено е кога и как ще виждам децата и т.н. гадости... Йоанка е само на три. Обича ме. И аз я обичам, но... няма как.
Отивам веднъж да ги видя само за малко. А не бях ходил доста отдавна. Така се получи. Влизам и всички започват да ми се хвалят какво е станало. В един момент малката въшка отива в съседната стая и виждам, как бърка в един найлонов плик. От там се чува подрънкване на стотинки. После оставя плика и бързо притичва до мене. Отваря ръчичката си, а там блести една стотинка...
     - Тати, ето... Тото ти си нямаш паички...
     На това място май трябваше да се разтопя и да потека. Наистина не бях цъфнал материално. Не знам какво са говорили възрастните за мен пред нея, но от тогава съм горд собственик на най-безценната монета от една стотинка на света.
     На следващия ден й казвам:
     - Йоанка, ти ми подари паричка...
     - Да! Купиш бончета...
     Бонбончетата са най-ценното нещо за нея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенко Пенков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ..................трогателно е
  • Развълнува ме...
  • само малките обичат така чисто
  • Разплака ме...Получил си най-скъпата монета. Поздрав.
  • Права си, Даре. Обаче ти много добре знаеш какво исках да кажа аз и аз знам много добре какво искаше да кажеш ти.

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...