Безкрайни разговори

Продължение:

- Тук съм,  защото ми липсваха смешните физиономии,  които правеше докато те дразнех - каза ми Джъстин.
- Липсвали са ти смешните ми физиономии значи... Колко интересно! А липсваха ли ти ритниците ми? - попитах ядосано аз.
- Ти това ако го наричаш ритници... някакво жалко подобие на ритници, бих казал аз - продължаваше да ме дразни той.
- Хаха, много забавно - иронично отвърнах и реших да сменя темата.
- Искаш ли да отидем на разходка? - попита неочаквано досадникът.
- На разходка?! Аз и ти?!
- Аз, ти и Каспър... - подигравателно отвърна той.
- О, моля те! Само не се прави на остроумен! - казах с леко отегчение.
- И отговорът на въпроса ми е? - попита Джъстин отново.
- По-вероятно е да прекарам събота вечер в гледане на филм, който не понасям, отколкото да изляза с теб! - отсякох бързо.
- Колко си мила само! - отвърна ми той и се усмихна.
- Други въпроси имаш ли? - попитах аз като се надявах да каже "не" и да си тръгне.
- Да, имам! Свободна ли си тази вечер? - продължи да се инати той.
- Свободна съм, но няма да изляза с теб!
- Че кой е казал, че аз искам да излизам с теб?!
- Освен, че си станал още по-досаден, изглежда си развил и амнезия... - казах аз.
- И как иначе, в присъствието на толкова красиво момиче като теб няма как да не забравя какво съм попитал - опитваше се да остроумничи той.
- Сега пък и комплименти започна да ми правиш... ти си се побъркал напълно!
- Аз казвам, че си красива, а ти ме наричаш  досадник и полудял - отвърна Джъстин и се направи на обиден.

Очертаваше се дълга вечер във водене на дълги и досадни диалози и спорове. Единственото, което ми оставаше да кажа е: Какво толкова лошо направих, че трябва да търпя негово величество "г-н Досадник"..