Съгласен съм, че да имаш близък приятел е нещо чудесно. Още повече, когато се знаете от деца и можете да споделяте всичко. Макар да има ситуации, които разклащат тази увереност в мен.
Телефонът трябва да е звънял като на пожар, за да ме изтръгне от дълбоката бездна на съня. Още преди да съм се събудил напълно, за да видя, че електронният часовник отсреща показва три и двайсет, подозирах кой може да ме търси така настойчиво по това време на нощта.
- Да не те събудих? – чух добре познатия глас на приятелчето, след като вдигнах слушалката и успях да издам някакъв нечленоразделен звук. Случвало се е достатъчно пъти, за да няма нужда от отговор, така че просто изчаках продължението.
- Тоя път здравата я загазих – продължи той. – Имам нужда от помощ, спешно!
Не че не бях чувал и това, но приятелският ми дълг изискваше да разбера за какво точно става дума. Като цяло Алекс беше кротък човек, нямаше нищо общо с онези досадници, например, които ти искат постоянно пари назаем и забравят да ти ги ...