Съгласен съм, че  да имаш близък приятел е нещо чудесно. Още повече, когато се знаете от деца  и можете да споделяте всичко. Макар да има ситуации, които разклащат тази увереност в мен.

Телефонът трябва да е звънял като на пожар, за да ме изтръгне от дълбоката бездна на съня. Още преди да съм се събудил напълно, за да видя, че електронният часовник отсреща показва три и двайсет,  подозирах кой може да ме търси така настойчиво по това време на нощта.

 - Да не те събудих? – чух добре познатия глас на приятелчето, след като вдигнах слушалката и успях да издам някакъв нечленоразделен звук. Случвало се е достатъчно пъти, за да няма нужда от отговор, така че просто изчаках продължението.

 - Тоя път здравата я загазих – продължи той. – Имам нужда от помощ, спешно!

Не че не бях чувал и това, но приятелският ми дълг изискваше да разбера за какво точно става дума. Като цяло Алекс беше кротък човек, нямаше нищо общо с онези досадници, например, които ти искат постоянно пари назаем и забравят да ти ги върнат. Не помня и да ме е забърквал в някаква опасна афера или да ме е поставял в неудобно положение. Е, като изключим онези каши, които от време на време забъркваше и от които някой спешно трябваше да го измъква. Този някой, по някаква кармична предопределеност, винаги се оказвах аз, като негов най-добър приятел.

-         Толкова ли е зле, че не може да почака до сутринта? – прозях се в слушалката и за кой ли път съжалих, че не съм изключил телефона навреме. Все се заричах.

-         Абсурд! – изпъшка той. – Сутринта вече може да съм женен!

Мда, ситуацията беше добре позната. За сведение на тези, които биха помислили, че Алекс е някой местен сваляч, държа да поясня, че няма нищо такова. Напротив – като цяло той е най-вързаният в общуването с отсрещния пол човек, който някога съм познавал. Но това, докато не е пил достатъчно. Премине ли обаче опасната граница, в него настъпват незнайно какви причудливи химични реакции, в резултат на което се превръща в най-изтънчения казанова, за когото изобщо сте чували. Той не просто се обяснява в любов на обекта на своите внезапно лумнали чувства по невъзможно цветист начин, той наистина се влюбва. На трезво не би могъл да сглоби и един приличен комплимент, как му идват всичките тези сонети като пийне, е загадка, която едва ли някой е в състояние да разбули. Пълна мистерия, която обаче много често го вкарва в същински екшън, от който рядко излиза съвсем читав. За негова чест (и за моя), досега не е имало случай да пострада много сериозно, като се изключат няколкото средни телесни повреди и  някои доста сериозни парични разходи. Особено когато му се наложи да напусне страната за известно време, но това е друга история…

Така че след около двайсетина минути бях в гарсониерата му, където го заварих напълно съсипан и абсолютно трезв. Не може да му се отрече, че преживяваше всичко много дълбоко, не беше някой непукист. От което, разбира се, страдахме и двамата…

Историята започваше по добре познатия начин, само дето краят ù този път имаше значително по-зловещ оттенък. Момата се оказала  бременна и забъркана с някакви мафиоти.

 - Как бременна, бе човек, от кой е бременна?! – съвсем се разсъних и го зяпнах смаяно. – Как тъй ще се жени за теб, като е бременна?

Той увеси нос и сякаш се смали пред очите ми.

 - Натресоха ми я! Барабар с бебето… Виж! – На масата лежеше полуотворен плик. Надникнах – беше пълен с едри банкноти. Много.

 - Бе ти… луд ли си, бе! Идиот такъв! Ама това тук са много пари, кой дава толкова много пари за няма нищо… Защо си ги взел?

 - Десет бона – изскърца той като мишок зад гърба ми. – Не съм ги взимал. Оставиха ми ги… за нея и за бебето…

Чух шум зад вратата на стаята и преди да реагирам, тя се отвори. Кълна се, никога не съм бил по-изненадан през живота си. Защото там, съвсем истинска, от плът и кръв, стоеше голямата ми любов. Веднага я познах, макар да бяха минали поне петнайсетина години.

Още тогава беше много хубава, но годините я бяха превърнали в истинска красавица. Косата ù беше нейната запазена марка – черна, къдрава и много дълга, почти до дупето… Сега беше небрежно сплетена и по раменете ù се виеха няколко дълги къдрици, изглежда, бяхме я събудили. Гледаше ме объркано и явно не ме позна. Поне в първия момент.

 - Ина? – прошепнах и видях как очите ù сякаш се пробудиха. Беше само за миг. После сякаш някой угаси светлинката отвътре.

 - Ти какво правиш тук? – сплете плитката си и седна на ръба на дивана. Не изглеждаше особено въодушевена, че ме вижда, беше по-скоро отегчена.

Не можех да откъсна нито очите си, нито мислите си от нея. Тя беше единствената жена, към която бях изпитвал нещо подобно до този момент. Не че не бях имал увлечения след нея, но… всичко беше само сянка на онази силна страст, която ме бе поробила напълно. Онова лято бях най-големият щастливец, защото тя сподели чувствата ми, а после, когато замина с родителите си, бях готов да хукна подире ù, ако ще на края на света. Само че тя така и не ми се обади. А аз чаках това обаждане месеци наред, години…

 -  Къде изчезна, защо не се обади? – не усетих как съм коленичил до нея и държа ръката ù. – Чаках те толкова дълго…

Тя внимателно измъкна ръката си и разтри чело.

 -  Обадих се. Всъщност няколко пъти, и все попадах на майка ти. Казваше, че ще ти предаде, а последния път ми спомена, че си излязъл с приятелката си… Реших, че след като не се обаждаш и вече имаш нова приятелка…

 -  Нищо подобно! Каква ти приятелка, чаках твоето обаждане като… - не намерих точното сравнение и си помислих, че случилото се е типично за майка ми. Тя още тогава се тревожеше, че Ина може да попречи на плановете ù за моето блестящо бъдеще. Особено когато разбра, че съм готов да зарежа всичко, за да съм с нея…

Забелязах, че навън вече просветлява и това внезапно ме върна в настоящата ситуация.

 -  Как така се оказа забъркана в тая история?

 - Дълго е за разправяне. Имах връзка с един човек… много влиятелен и много опасен. Преди няколко месеца почина, някъде тогава разбрах, че съм бременна. Неговият син –  почти на моята възраст, същият като него – ме мразеше до мозъка на костите си. Не само защото бях любовницата на баща му, за която май и майка му знаеше, а и май… самият той имаше някакви чувства… вече не знам, няма значение – тя въздъхна и стисна силно ръцете си. – Откакто почина баща му, всеки един миг беше агония за мен, не вярвах да ме остави жива още дълго. Преместих се в нова квартира и понеже дълго време не се обаждаше, започнах да вярвам, че може да е забравил за мен. И че може да започна живота си отново… Обади ми се преди ден и ми насрочи среща вечерта в бара си. Бях обезумяла от страх, когато отидох, макар да си давах сметка, че ако иска да ме убие, едва ли е нужно да си прави труда да се среща с мен в собствения си бар… Накратко – каза ми, че знае за детето  и иска от мен да се грижа за него, разбира се, някъде далеч от тук. Все пак това дете щяло да носи неговата кръв, чувствал, че е негов дълг да се погрижи за него. Заплаши ме, че ако реша да го изоставя, ще ме намери, ако ще накрай света, и ще ме накара да съжалявам, че изобщо съм се раждала. После ми подаде този плик – тя посочи към масата. – Точно в този момент отнякъде се появи приятелят ти. Изникна сякаш от нищото край масата и ме покани да танцуваме. Естествено, отказах му, но тогава той започна да говори нещо за любов от пръв поглед, нарече ме ангела от сънищата си, и изобщо такива ги зананизва…

 -  Боже! – вдигнах ръка, за да я накарам да спре. Знаех репертоара му наизуст. – И ти му повярва и реши да се ожениш за този идиот?

Гузно покашляне откъм ъгъла ми припомни, че и той е в стаята. Нямах време да се занимавам с него сега.

 -  Не ставай смешен, разбира се, че не! Исках да го разкарам час по-скоро, защото предполагах, че може да си изпати здравата. Само че от хора като онези никога не знаеш какво да очакваш… Игор – синът на любовника ми – изведнъж страшно се развесели от тази ситуация, и започна да провокира бедния нещастник… искам да кажа приятеля  ти. Той пък като че само това чакаше, изтърси, че е готов да се оженим още на сутринта. – Тя погледна часовника на стената. – Сигурно до час най-късно ще са тук.

 - Губим ценно време, трябваше да сме изчезнали досега – измрънка приятелчето, използвайки момента на затишие. После се заслуша и май дочу нещо, защото позеленя и изплака – Боже, свършен съм!

Разбрах какво е чул миг по-късно, когато един огромен тип с обилна растителност по лицето влезе безцеремонно в стаята, без дори да си прави труда да звъни на вратата. Зад него двама трикрилни мъжаги придружаваха костюмиран очилат човечец, който изглеждаше така, сякаш не вярва, че това му се случва наистина.

От подхвърлените шеговити реплики разбрах, че човекът трябва да извърши бракосъчетанието веднага и на място. Приятелят ми отсреща приличаше на препарирания си призрак, докато двете едрогабаритни мутри се приближаваха към него. Игор се кикотеше гръмогласно, очевидно се забавляваше чудесно. Виждах как Ина стиска ръката си до кръв, когато изведнъж чух гласа си:

  -  Почакайте! Аз ще се оженя за нея!

Бях твърде замаян от собственото си изявление, за да обърна достатъчно внимание на останалите, но нямаше как да не забележа, че всички замръзнаха и ме зяпнаха. Включително и дребният чиновник с костюма. 

 - Ну, давай! – избумтя Игор в неговата посока. – Жени ги по-бързо, дребен, че както е тръгнало, може да се появят още кандидат-младоженци, а булката ни е една! –  Чак стените потрепериха от децибелите на смеха му. От висините на размерите си ме изгледа така, сякаш бях непознато насекомо, дръзнало да кацне в краката му.

След като се посмя на воля, извършихме нужното за церемонията. Игор ни честити, като  допълни поздравлението с обещание да ме разглоби на части, ако не се грижа добре за детето, и подбра двамата типа и чиновника. Стаята ми се стори двойно по-голяма, след като излязоха.

Приятелят ми бавно идваше на себе си, все още абсолютно неадекватен от неочакваното развитие на събитията, а аз не можех да откъсна очи от Ина. И докато гледах как в нейните отново се връща онази светлинка, ми хрумна, че дори само за това си е струвало да постъпя по този абсолютно безразсъден, но единствено възможен за мен начин.