23 июн. 2009 г., 21:39

Безсилен 

  Проза » Другие
676 0 1

Безсилен

 

Той я погледна в очите и чувството, което изпита, го накара да се разтрепери. Цялото разочорование, болка и тъга сякаш се вливаше през нейните очи в него и го изпълваше целия. Чувството, което той изпита,  бе различно. Безсилие... Колко пъти е успявал да я накара да му подари своята усмивка, а сега бе напълно безпомощен. В моменти като този не можеше да стори нищо. Въздъхна, опита се да се отърси от това чувство и я прегърна, сякаш ù казваше:

„Аз ще бъда винаги тук, винаги до теб и готов на всичко, защото те ОБИЧАМ”

© Радослав Янчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оставаш,не от съжаление нали,обичаш не от това,че за момент те е отслабила нейната болка...
    Обичаш ли,обичай до край...
Предложения
: ??:??