Прелестен, прелестен, прелестен...
И безумен, и плах, и далечен... толкова нежен.
А потъвам в необятност от желания... и необясними са тези копнежи, но дълбоки,
разтърсващи, непокорни на разум и не знаят граници...
Политат - в полета се самозабравят мисли луди и се губят от време на време и се
връщат отново...
И чакат очите, очи да срещнат, и чакат ръцете, ръце да докоснат, 
а думите копнеят с твоите думи са се слеят в... някаква песен.
Побеснява пулсът, тялото трепери, напрежение сладостно расте и чака мига...
Миг, кратък, незапомнящ се, но миг на мечта...

И мечтата се стопява в осъщественост,                                                                             

но възражда се, когато усмивка топла погали
спомен,

притихнал,

скрит,

но останал...

Когато виното пресъхва по устните,                                                                           

когато свещите тихо гаснат,                                                                                         

когато Луната заспива,
когато телата се изморят, когато изгревът се ражда...

и когато в сън се потапят
две влюбени, изморени от любов тела...

Тогава за кратък миг желанито се утолява, за да
се роди отново... всепоглъщатата сила на копнежа... Да се имаме,

да влитаме пръсти в косите си,

 да настръхваме,

да се самозабравим в танца,

в ритъма,

в нотите на... ЛЮБОВТА!!!