… Дълги години душата странствала из горите на съзнанието, несвястно търсейки някакъв свещен бич, с който да осъди, да накаже първичните мисли, чувства и желания. Пътят й я отвел до една пропаст, в която бе паднала Звезда, все още не изгубила яркото си светило, но все пак умираща. Душата си направила въже от светлината й и се спуснала в бездната при нея. Свела глава и докоснала Звездата, усетила пулс, градящ се върху страх. Звездата отворила очи и погледнала душата.
- Ако не бях във такова състояние, щях да те изгоря – казала тя – и помен нямаше да остане от тебе, скитнице.
- Защо ще ме гориш, аз искам просто да ти помогна да възвърнеш онова, което си загубила, за да може отново да се възкачиш на звездното небе и да огряваш със светлината си пътя на търсещите... За да не могат те да се загубят, за да не споделят твоята собствена участ – тъй рекла душата и затворила очи, за да не бъде ослепена от Звездата.
- Твърде дълго огрявах изстрадали скитници; твърде дълго показвах пътища лъжливи; ...