За любовта е изписано и казано много.Истински достойни да говорят за нея са само тези,изпитали мощта и във всичките й аспекти.Още като малки сме слушали приказките за смелите момъци и красивите девойки,за злите магъосници и вещици, които застават по между им,за многото изпитания и трудности... И накрая винги доброто побеждава,справедливостта възтържествува и процъвтява любовта.На фона на всички тези еднотипни истории,една единствена е оставила трайни и дълбоки впечатления у мен и знам, че ще я помня завинаги.Дали заради дълбокия й смисъл или нестандартния сюжет?

  Това е новела за една любов,станала причина за раждането на „бисер”. Паметник, сътворен от безмерната мъка и болка по изгубеното или просто величествена културна забележителност,превърнала се в символ на една страна? Нека всеки сам направи своя извод.

  Преди много, много години,далеч,някъде в северна Индия, живеел еднин принц.Той управлявал своят народ мирно и спокойно, бил справедлив и всички го уважавали. Може би любовта му към своята млада съпруга му помагала да спечели уважението на народа си.Такава пламенна и изкрена любов, която рушала всички прегради, карала слънцето да свети по-ярко,птичките да пеят по-силно и всичко наоколо да цъфти.Но съдбата била отредила друго за двамата съпрузи.

  Един ден принцесата се прибрала прималяла в двореца след разходка в гората.Нещо я било ужилило по крака.Дворцовите лекари дали всичко от себе си за да я спасят,но тя била обречена.Във вените й течала вече отровата,която сложила край на живота й.Заедно с нея умряла и душата на принца.Той изпаднал в дълбока скръб. Няколко дни придворните се чудели къде е отишъл.Когато се върнал,той свикал съвет и казал,че не ще може да пожелае никоя друга жена и че е решил да осинови момченце за свой бъдещ наследник на престола.Понеже всички негови мисли били насочени към любимата му съпруга, той обявил най-важното си решение:

-         Ще построя величествен паметник в чест на господарката на сърцето ми; храм,

 където ще лежи завинаги и ще е близо до мен.Разкошен монумент, символ на безграничната ми обич.Той ще носи името: „Бисерът на Любовта”.

   Принцът извикал едни от най-добрите маистори на съркофази, архитекти, строители и естети и положил основите на делото на живота си.Ковчегът на принцесата бил излят от олово и сребро,а капакът му бил изработен с инкрустирани кристали.Около него бил изграден павилъон. Майсторите изваяли статуи и орнаменти, имало и свежи цветя навсякъде.
  Принцът не жалел нито време, нито средства. За няколко години той придобил опит, започнал да подбира сам материалите,сам да чертае плановете за храма. Той наредил на работниците си да срутят първоначалната постройка олколо съркофага, защото била прекалено притруфена.На нейно място се издигала монументална постройка с изчистени мотиви, с колони, които сякъш стигали до самите небеса. Слънцето всяка сутрин изгрявало и обсипвало храма със своята светлина,която карала всичко да блести, а на залез той бил облян в пурпурни и алени багри. Пред него имало огромна алея с мраморни украшения,която стигала до безкрая.Красивите градини от двете й страни били истински шедъовър на изкуството- десетки видове редки цветя и расрения от цял свят разпръсквали благоуханни аромати.