Работата потръгна, къде с прословутото една крачка напред-две крачки назад,..

не бе обратното, иначе как ще стигнеш, та две крачки напред-една крачка назад.

Фондация '' Елинико'' където работех, беше конгломерат от дейности,.. от музеи, изложнени зали и

концерти до интернет доставчик...След лятната ваканция август-септември се правеха партита

два пъти месечно, през петък или събота,, кетъринг-фирмите бяха доволни от мен, че успявах да

им осигуря безпроблемна работа, а в замяна на това винаги оставяха напитки, шоколадови

бонбони и визитка  с думите '' Ако останеш без работа, идвай при нас '', да де, магарето

не го канят на сватба заради булката, ами да носи чеиза.

На едно такова парти, лъскаво отвсякъде, особенно в дамската част от посетителите, погледът

ми се спря на стройна жена, с малко тъжно изражение на лицето, в дълга червена рокля с цепка

отстрани, модерен гердан с бели седефчета, черни дълги гъсти  коси,.. отпиваше спокойно вино,

а когато се усмихнеше на някого, тръпчинки се появяваха на лицето й,.. даже и не танцуваше,

сякаш наблюдаваше само суетата в залата...Красива жена, заключих в себе си,

красива ама чужда и недосегаема...

- Софи, коя е тази мадама с червената рокля - попитах колежката си

- Рут,.. или Рута, нещо подобно,..ако искаш утре ще проверя в поканите по точно...

- Ах ти си ангел мой Софи, отново целувам очичките ти - казай шеговито

Забелявзах, че и дамата с червената рокля ме наблюдава,.. вдигнах чаша за наздраве, отпихме...

Задачите ме повлякоха и не съм забелязал кога си е заминала...

- Петро, еврика - в понеделник ме пресрещна Софи - Обаче, при едно условие, идваш довечера

у нас, не се изчервявай де,.. няколко крушки не светят и да погледнеш елпечката, пералнята,

нали знаеш , това си е чисто мъжка работа

- О, трябва да си взема отпуска за толкова работа - засмях се - Ще дойда, не се притеснявай

- Това е Руд, така е записана, старши мениджер на '' Контейтери '' в Пирея,.. голяма

клечка значи, ама е хубавица де, има и телефонен номер, ето...

Отстраних всички повреди у Софи,.. тя ме закачаше свойски, пощипваше ме по бузките,

мъркаше отново нежно,.. но мисълта ми бе заета с Руд.

Откопчих се само с няколко целувки и обещанието '' Някой друг път Софи,сега не ми е добре ''

- Софи, вчера ме осени идея, можеш ли да изпратиш покана на Руд и да й се обадиш по

телефона за следващото парти - измолих я

- Петро, това е най-малкото , което мога да направя за теб,.. искам отново '' друг път ''

преди партито, нали ми обеща...- с приятни нотки ми заяви Софи

На какво ли не е способен човек, особенно ако е за негова прищявка...

- Софи, щом съм обещал, трябва да го изпълня,.. довечера става ли

- Може, но ако останеш при мен до сутринта..- намигна тя похотливо

           Вечерта у Софи мина великолепно, и двамата бяхме освободени от скрупули и

задни мисли, любехме се всеотдайно ...

- Софи, искам да ти напомня нещо - тихичко й казах - Аз съм по-голям от теб, бях женен,

имам дъщеря,..и нямам толкова свободни средства да бъда приятел на млада хубавица

като теб,.. Искрен съм, не ме разбирай погрешно,.. харесвам те, но до тук.

- Петро, момчето ми, знам всичко това, казвал си ми го,..но и аз не очаквам нещо от теб,

просто да ни е хубаво няколко часа...И ти знаеш, че имах приятел,.. идваше у нас и вместо умът

му да е ангажиран с мен за любов и нежност, той си фантазираше как ще  преустрои

апартамента, как ще го продаде и да купим по-голям в по-ефтин квартал...

Усетих, че любовта му е комерческа.. .Взимал на заем пари от познати, за да се покаже

ларж и богат пред мене като ме води на таверни, Чакай, не си такъв за какъвто се представяш,

защо ще ме лъжеш и до кога...Разделихме се, аз не мога да живея със заеми или кредити

от банките,... А у теб намирам истински приятел, освен, че по някога спим заедно,... и ти винаги

можеш да разчиташ на мен,.. Сериозно, и не ме гледай така,.. гола съм и ме е срам..

- Ами обличай се тогава - шеговито я апострофирах

- И това ще стане, но така голичка ми е по-добре и за никъде не бързаме, нали - през смях

каза Софи и се нахвърли отново жадно  върху мен.

            Петъчното парти бе в разгара си...

            Хубави жени са гъркините, но докато са млади и търсят подходящият партньор,

стегнати тела, луксозни дрехи, мятащи се коси,.. и вечната мъжка слабост, загадъчно уж

прикрити едри гърди, прикрити така, но напомнящи за себе си,..И след като намерят подходящия

изведнъж се отпускат, сякаш на кого вече да се харесвам...

Оглеждах се за госпожата с червената рокля...

Изведнъж сърцето ми задумка  като лудо , тук е наблизо сякаш казваше...

Обърнах се, на две крачки зад мен беше тя,..в кафяви  панталон и сако, кремава блуза с разкопчана

якичка,.. кафяв янтарен гердан,..

- Добър вечер госпожо - поздравих учтиво - Харесва ли ви партито тази вечер

- Да, отново великолепно,.. а вие сте

- Аз съм Петро, работя тук във Фондацията,.. а вие

- Руд - представи се тя

Нежен мирис на парфюм лъхаше от нея,..стоях като в несвяс,  опиянен от близостта ни

- Какво ще пийнете - окопитих се - Да пийнем за запознанството ни

Заговорихме се за обикновенните неща , .. от изминалото лято до настъпващата есен и зима...

Приятна жена, приятен тембър, .. и какви тръпчинки само като се усмихне...

Поканих я на танц,.. спокойна жена, сякаш й е чужда суетата тук и кикотенето на някои жени.

Вдъхвах от парфюма й, коленете ми  сякаш омаляха,... мравчици полазиха по гърба ми когато

големите й черни очи ме поглеждаха любопитно.

- Вие сама ли сте тук,.. миналият път си тръгнахте неочаквано  - попитах неуверено

- Да, и миналият път  и сега,.. сама съм. Познавам някои хора, но неангажиращо, рядко ходя на

такива събирания... Искам да ви попитам нещо, миналият път видях да посите  нещо като медальон, какво е това,.. простете, женско любопитство.

- Да  медальон е, който нося винаги,...даде ми го преди много години едно момиче с което бяхме лудо влюбени като деца, после животът ни раздели,.. и остана само медальона.

Допихме питиетата си и Руд предложи

- Искате ли да се махаме оттук,.. каня ви в къщи,.. жевея сама и ще ми бъде приятно..

Какво ще кажете..

Топла вълна ме обзе от върха на пръстите ми,... ушите ми сякаш пламнаха.

               Пристигнахме пред доста голяма къща в модерен стил, голямата врата автоматично

се отвори, колата  навлезе в двора осветен от лед светлинки,.. тревата окосена, грижливо

подкастрен чимширен бордюр,.. няколко разцъфнали рози се червенееха...

следва........