Работата потръгна, къде с прословутото една крачка напред-две крачки назад,..
не бе обратното, иначе как ще стигнеш, та две крачки напред-една крачка назад.
Фондация '' Елинико'' където работех, беше конгломерат от дейности,.. от музеи, изложнени зали и
концерти до интернет доставчик...След лятната ваканция август-септември се правеха партита
два пъти месечно, през петък или събота,, кетъринг-фирмите бяха доволни от мен, че успявах да
им осигуря безпроблемна работа, а в замяна на това винаги оставяха напитки, шоколадови
бонбони и визитка с думите '' Ако останеш без работа, идвай при нас '', да де, магарето
не го канят на сватба заради булката, ами да носи чеиза.
На едно такова парти, лъскаво отвсякъде, особенно в дамската част от посетителите, погледът
ми се спря на стройна жена, с малко тъжно изражение на лицето, в дълга червена рокля с цепка
отстрани, модерен гердан с бели седефчета, черни дълги гъсти коси,.. отпиваше спокойно вино,
а когато се усмихнеше на някого, тръпчинки се появя ...