2 апр. 2014 г., 15:35

Блед спомен 

  Проза
667 0 0
Когато те докосна,
ти се чупиш
на милиони малки парченца,
падащи бавно, грациозно
върху мократа трева, обсипана
в сълзи от роса.
Ти не си нищо повече от спомен,
сив, избеляващ спомен.
С глава, сведена надолу,
очи крещящи, чакат те в
този момент... Но не...
Ти не ще се появиш повече... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезден прилив Все права защищены

Предложения
: ??:??