Когато те докосна,
ти се чупиш
на милиони малки парченца,
падащи бавно, грациозно
върху мократа трева, обсипана
в сълзи от роса.
Ти не си нищо повече от спомен,
сив, избеляващ спомен.
С глава, сведена надолу,
очи крещящи, чакат те в
този момент... Но не...
Ти не ще се появиш повече...
О, красив... блед... спомен.
© Звезден прилив All rights reserved.