Блед спомен
Когато те докосна,
ти се чупиш
на милиони малки парченца,
падащи бавно, грациозно
върху мократа трева, обсипана
в сълзи от роса.
Ти не си нищо повече от спомен,
сив, избеляващ спомен.
С глава, сведена надолу,
очи крещящи, чакат те в
този момент... Но не...
Ти не ще се появиш повече...
О, красив... блед... спомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Звезден прилив Всички права запазени