Блед спомен

2.04.2014 г., 15:35 ч.

Проза

520 0 0

Когато те докосна,

ти се чупиш

на милиони малки парченца,

падащи бавно, грациозно

върху мократа трева, обсипана

в сълзи от роса.

Ти не си нищо повече от спомен,

сив, избеляващ спомен.

С глава, сведена надолу,

очи крещящи, чакат те в

този момент... Но не...
Ти не ще се появиш повече...

О, красив... блед... спомен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.