В един топъл, ленив следобед, когато слънцето сякаш само се припичаше в небето, Блу лежеше между зелените листа на градината на Баба Ореховка. Там, сред уханните треви и сочните ягоди, светът беше различен – пъстър и звънлив, пълен с чудеса. Градината на Баба Ореховка, прочутата билкарка, беше същинско царство на цветове и аромати. Тук не само растенията имаха свой живот – малките същества, които се криеха между тях, също водеха свои скрити, чудновати битки и истории.
Слънцето, меко като топло одеяло, обгръщаше Блу, а тя усещаше как клепачите ѝ натежават. Но тъкмо тогава някъде наблизо прозвуча звънлив смях – тънък и искрящ като капка роса върху листо. Тя бавно отвори очи и за свое удивление видя пред себе си мъничка фигурка, едва колкото нейния палец, настанена върху листо от ягода.
Това беше Принцесата на Ягодите – малко същество с луничаво личице и нежна коронка от ягодови листенца. Лицето ѝ, макар и красиво, излъчваше тревога, а очите ѝ бяха потъмнели от притеснение.
— Какво се е с ...