Божият суверенитет - 3-та част

Друга характерна черта на Божия суверенитет е Неговата отговорност. Бог следи изкъсо отношенията между хората и се чувства отговорен. Така се получиха събитията около разбъркването на езиците при строежа на Вавилонската кула. Защо? Защото кулата беше израз на бунт срещу Бога, непокорство, арогантно поведение. Бог беше наредил да се разпръснат по лицето на земята. Той е знаел неблагоприятното въздействие на урбанизацията. Те обаче решават да направят голям град. Да издигнат толкова висока сграда, че подобно желанието на Луцифер, да се доближат до Бога, а защо не и да го изместят. Освен това са предвиждали кулата да бъде място за окултно поклонение на техните богове и жертвоприношения. Като видя, че поведението на хората отива към грешна посока, Бог беше длъжен да вземе мерки (Битие 11:1-8). По-нататък ходът на историята потвърди правилността на Неговото действие.

В такава посока е и Неговата грижа за нашето духовно израстване и съзряване. Много показателен в това отношение е животът на Йосиф. Би могло да се каже, че и тук има несъвпадения между човешките очаквания и Божите действия. От малък Йосиф имаше съновидения, предвещаващи блестящи перспективи и престиж (Битие 37:5-10).  Неговите очаквания вероятно са били – само да стане пълнолетен и ще започнат да се сбъдват страхотните обещания – цар,  управител, господар.… Обаче скоро се озовава при твърде неблагоприятни условия – в чуждо царство. Бог искаше да го подготви за предстоящата сериозна житейска позиция и затова го подложи на изпити, чрез които Йосиф израсна като стабилна духовна личност. Трябваше да се смири, да мълчи и да чака и той се справи блестящо. Затова ”Не се чудете като падате в разни изпитни” Исая 55:8-9

В действията си Бог има право на избор: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, който показва милост” (Римляни 9:15, 16). Не можем да си обясним по друг начин постъпката на Христос при съживяването на Лазар, освен заради голямата Божия милост. Както подобава на мъдър и предвидлив владетел, всички Божии начини и действия са продиктувани от предварителен промисъл, предузнание, цел, план и стратегия. Струва ни се чудно и несъответно поведението на Христос, когато се бави да се отзове на молбата на сестрата на Лазар, за да предотврати смъртта му (Йоан 11:1-45). Но времето за Него не беше проблем. Даже по този начин обърна внимание на всички присъстващи и случаят се разнесе из околностите. Това помогна много хора да чуят за Христос (да повярват в Неговите думи) и да присъстват на посрещането Му в Ерусалим, седмица преди Разпятието и Възкресението (Йоан12:15-18).

Следва