20 мар. 2007 г., 19:56

Боли ме не защото изгубих теб,а защото изгубих целия свят

3.6K 0 2
1 мин за четене

                                                                              "... В целия свят - не в тебе се влюбих.
                                                                              Откривах го нов, интересен, богат.
                                                                              Затуй ме боли, не, че тебе загубих,
                                                                              аз друго загубих - целия свят!!"

 


    Сутрин, когато ставам, очите ми не са така щастливи. Има нещо различно, нещо тъжно, мрачно. И започвам да се обвинявам за раздялата ни. Започвам да се питам "Къде сгреши?" и си мисля най-лошите неща. След като не достигна до отговор, започвам да обвинявам теб. Но твоето обвинение е по-жестоко. Защото ти не ми отне просто една от многото любови - ти ми отне света. Отне всичко, което ме заобикаляше, в момента, в който хлопна желязната врата. Отне ми плача, въздуха, радостта, отне ми и дори тъгата. Отне ми сутрешното топло кафе, отне ми вечерите за двама, билетите за кино, местата в автобуса, уютното легло. Отне ми разходките в парка, аромата на цветята, вкусът на вишните. Отне усмивката ми, смеха ми, разсеяността ми. Отне ми дъждовните капки, вятъра, трамвайните спирки. Отне ми себе си и ме остави сама. Загубвайки те, аз не загубих само момчето, което обичам - аз загубих приятеля си. Най-близкият си човек, най-искрения, загубих идеала си, стремежите си, мечтите си. Загубих удоволствието от къкренето на чайника късно вечер, загубих приятните летни дни, загубих очите и ръцете си, вкуса си, мириса си. Усещането... загубих всичко. Загубих и сърцето си... Но какво толкова, има по-важни неща! Та аз загубих бързото ходене по улиците, желанието да отида някъде, да изляза навън, загубих самообладанието си, желанието си да съм красива. Загубих миризмата на късните есенни кестени, звука на старите автобуси, ръждясалите люлки в парка. Загубих бижутата си, дрехите си, мислите си... Загубих и животните в зоопарка и отронените стени на затвора, затънтените заведения. Загубих всичко. Защото аз не се влюбих в теб - аз се влюбих в света, който ми предлагаше. Защото го преоткривах, защото се радвах на малките неща, защото обикнах света. Защото излязох от рамките на установеното и получих крила. Затова ми липсваш, затова те обвинявам толкова тежко - ти си този, който ми показа света... "Затова ме боли - не, че тебе загубих! Аз друго загубих - ЦЕЛИЯ СВЯТ!!!!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е много хубаво...имаш талант това е ясно..
  • Ооо...прекрасно е.Толкова е истинско!!!Дано скоро намериш нещо,което да ти покаже отново света!

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...