"... В целия свят - не в тебе се влюбих.
Откривах го нов, интересен, богат.
Затуй ме боли, не, че тебе загубих,
аз друго загубих - целия свят!!"
Сутрин, когато ставам, очите ми не са така щастливи. Има нещо различно, нещо тъжно, мрачно. И започвам да се обвинявам за раздялата ни. Започвам да се питам "Къде сгреши?" и си мисля най-лошите неща. След като не достигна до отговор, започвам да обвинявам теб. Но твоето обвинение е по-жестоко. Защото ти не ми отне просто една от многото любови - ти ми отне света. Отне всичко, което ме заобикаляше, в момента, в който хлопна желязната врата. Отне ми плача, въздуха, радостта, отне ми и дори тъгата. Отне ми сутрешното топло кафе, отне ми вечерите за двама, билетите за кино, местата в автобуса, уютното легло. Отне ми разходките в парка, аромата на цветята, вкусът на вишните. Отне усмивката ми, смеха ми, разсеяността ми. Отне ми дъждовните капки, вятъра, трамвайните спирки. Отне ми себе си и ме остави сама. Загубвайки те, аз не загубих само момчето, ...