8 июн. 2022 г., 10:08

Бон апети, бъдеще!

451 2 5
1 мин за четене

В четири уелски училища е започнат кулинарен експеримент. Предлагат на децата ястия от насекоми. Ама не цели скакалци, бутчета от щурци, пълнени хлебарки, защото това е гнусно и отвратително. Макар два милиарда от хората и днес да ползват насекомите в менюто си.

А стрити насекоми – запазили ценните вещество, витамини и минерали…

Човечеството трябва да се подготвя. Ясно за какво…

Това е само началото. След сто… а може петдесет… а може десет години? Казано направо – на ред е следващото експериментално хранене. Парк, ограден със ситна мрежа, трева, тук-там струпани някакви отпадъци, навред сред благотворната атмосфера се носят насекоми.

И в голямото междучасие децата ги пускат зад мрежите. Да хапнат. Който каквото намери и улови…

Хем възпитателно за новото поколение, живеещо в унисон с природата, хем опазващо природата – тъй като учените /абе, някой някога да е разбрал какви са тия „учени“, дето все ни ги цитират?/, та учените са изчислили – вредните газове от ферма за насекоми са поне два пъти и половина по-малко от ферма за животни…винете, отивам да хапна малко мръвки с лук – за промиване на съзнанието от тия глупости…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Миночка!
  • Има и такава вероятност, както е тръгнало, ако няма жито за хляб, китайците ще се отзоват с някакви брашна от насекоми, или например от прилепи! Уф!
  • Благодаря, Надя, Петре!
  • Ами бъдеще... Спомних си разкази на мой дядо за ВСВ,...пленили са някакви германски войници, .. и какво било учудването им, като видяли във всяка раница купия маргарин и няколко опаковани сухара... Ето , колко години след ВСВ ядем на корем маргарин...
    Така и с новите естествени храни, бавно , но ще завладеят бита ни.
    Нима в китайската кухня лозунга не е - Всичко което мърда се яде
  • Пфу! И си представих малки хамелеончета... Обядват...

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...