27 апр. 2011 г., 23:10

Бонус сцени

973 0 0

 - Аз ще се заема - заяви Но Щен Вълк.
- Ще ти помогна - скочи и Ко Та Рак. - Две разумни глави са по-добре.
- И кои са разумните глави, ако смея да попитам? - вдигна вежда Сянка.
- Как "кои"?! - учуди се Ко. - Нашите.
- Тъй-тъй - изтъйка сянката. - Гар Ван, моля те, наглеждай ги...
...
- Но - каза една вечер Ко Та Рак. - Виж сега...
- Нищо не виждам - сви рамене вълкът.
- Ами отвори си очите! - въздъхна котакът.
- Добре - отвори си очите Но Щен Вълк. - Слушам те...
...
- Ко?
- Няма го - отвърна Ко Та Рак.
- Как така го няма?! - зяпна го в недоумение Но Щен Вълк.
- Амиии - сви рамене котакът. - Гладен съм!
- Е и? - въпросително повдигна вежда вълкът.
- Не съм аз, когато съм гладен - цитира с доволна усмивка небезизвестната реклама Ко Та Рак.
- Ко - усмихна се и Вълк. - Ти си още повече ти, когато си гладен...
...
- Какво?! - недоволно възкликна Но Щен Вълк. - Пак ли строева подготовка?! Не харесвам строевата подготовка!
- Защо? - учуди се Гар Ван.
- Защото упражненията са за двукраки, а аз съм четирилап... - изтъкна очевидното вълкът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...