Бора

Силата на положителното мислене е силата на човешките възможности. Премесена е с много оптимизъм, вяра, че нещата просто трябва да станат. Мисля, че и доза лудост е нужна за всяка голяма победа. Субстанциите са много. Със сигурност не липсва воля,  тъпо упорство, инат срещу всичко и всички. Едно е най-силно – чувството, че няма път назад, няма друг избор. Обстоятелствата те поставят в една посока, задължават те да вървиш по нея, но все пак и ти имаш право на последна дума. Ти можеш да избереш накъде да те отведе този път. И ето, че вече си станал важен. Ето, че нещата могат да зависят и от теб...

Трудно е да приемеш това психологическо мъмрене, когато над главата ти виси огромен проблем, затова, приятелю, те съветвам да помислиш над него сега, когато четеш. Седнал си в хола, до малката масичка с топло питие и по мъничките бръчици около веждите ти очаквам да прочета присъдата си. Ами ако не харесаш книгата ми? Ако още преди да допиеш чая си вече я затвориш заради единствената псевдоинтелектуална нотка, която те е подразнила. Ти ще ме сразиш за части от секундата и дори без да си го планувал, ще ме забравиш. Можеш да направиш и повече. Ами ако разкажеш за мен, лошия писател и пред приятелите си...

Това няма никакво значение за мен. Аз не те познавам и не оставям живота си в твойте ръце – демонстрирам ти само възможностите на нашето мислене. В тази ми ситуаця – аз издавам книга – мога да се страхувам, но мога и да тържествувам. Аз имам право на избор и избрах отдавна. Ще чуеш топовни салюти в моя чест. Аз, писателят, а не ти – читателят. Знаеш ли, избирам днес да те наричам така – ти, приятелят. Остани с моята книга и я прочети...Колко книги въобще си прочел, че ще ме съдиш. Подкрепи ме така, както търсиш приятел, щом се окажеш безсилен от нещо или някой. Срещнахме се, нека не се разделяме без нито един общ спомен. Приятелю, спирам да ти обръщам внимание, защото книгата ми ще остане недописана или без да съм го планирал ти ще се превърнеш в главния герой. Чети сега, мой нов приятелю.

- “Бори се и днес, направи го и днес. Започва твоя ден и се страхувам, че ще мине без теб, затова ти не минавай без него.”- безкрайно ужасния мотивиращ часовник напомни за себе си точно в седем часа. Най-скучното време от деня, още нищо не е станало, но ти трябва да ставаш и с полусънни очи да посрещнеш ангажиментите си. Осъзнаваш, че това време си е само твое, а така ненавиждаш да те будят точно в седем.

- “Бори се и днес, направи го...”Бора с досадата на всекидневие изключи малкия пластмасов будилник над леглото и както всяка сутрин преди събуждане се опитваше да си спомни какво е сънувала току що. Минути след това с четката за зъби в уста си повтаряше “...страхувам се, че той ще мине без теб, затова ти не минавай без него”.......А мога ли да мина през него тогава...или в крайна сметка той ще мине през мен като огромна машина и аз изцедена и без цвят ще се върна късно до будилника, за да навия пластмасовото му ключе за утре сутринта.

Ти, приятелю не познаваш Бора, затова ще ти разкажа с няколко думи за нея. Отвътре навън ще започна. Бора е жена със силен дух и присъствие, няма как да я подминеш, без да я забележиш. За такива като нея е създадена фразата “мъжко момиче”, но все пак момиче – аз държа на тази подробност. Бора обича себе си и логично не може да се примири с огромните си недостатъци. Когато тя стане на около 60 години, ще чува зад себе си гадната реплика – “на младини е била много красива жена”. И с това Бора не може да се примири. Ето защо ми е толкова симпатична и не мислих много преди да я поканя за главна героиня в книгата ми. Досещаш се сам обаче, жени като нея не стават главни героини нито тук, нито другаде, нито в сънищата си – би добавила Бора. Отказа ми. След това много е мислила, но така и не събра кураж, за да ми каже, че е променила решението си. Бора е в известна доза инкогнито в моята книга. С нея ставаме двама – не е логично и аз да съм в книгата.

Беше станало почти осем часа – най-бързо летящия час, когато времето се надпреварва с хората, а те с нескопосаните си уговорки и делови ангажинети. Колко досадна е самата дума “ангажименти”. Минута преди да излети за работа, Бора се обърна към неоправеното си легло и си даде сметка, че безумно силно се е привързала към тази мебел. Върна се и на ъгълчето седна, за да му каже, че тръгва. Сбогува се с него, намаше на кого друг да държи отчет за себе си. То като анимационен филм май й се усмихна и прати в главата й една страхотна мисъл. Бора, днес е неделя. Това съвсем я повали, едно изпомачкано легло не беше забравило да почива поне един ден в седмицата. Едно изпомачкано легло очакваше да го изперат, огладят и споделят. Днес Бора не беше на работа. И утре нямаше да бъде, но това засега го знаем само аз и ти, мой приятелю.

Мисля, че вече търсиш нещо, за което да се захванеш. Какво му е на това момиче толкова. Ще ти кажа веднага. Тя си мисли, че е грозна.

С нас ли си още, приятелю? Не си ни изоставил, защо? И ти ли си грозен като нас? И ти ли като нас знаеш, че това не е най-важното нещо в живота? И ти ли като нас обожаваш красотата, без да притежаваш дори късче от нея. Това между нас и нея е като платоническата любов – ти даваш и знаеш, че няма да ти се върне. Преди си мислех, че грозните хора разполагат с повече време, не ги притискат годините, нито суетата, нито евентуални партньори. Тя всъщност не е толко грозна – има достолепна изправена походка, маникюр, но никога в розови тонове и дори се облича със стил. Бора е от онези момичета, които не можеш да разбереш, но благосклонно си съгласен да станеш техен приятел и често да плачеш на рамото им, когато Barby те изостави. Приятелю, не прави тази грешка. Една жена не заслужава обидата да бъдеш просто нейн добър приятел – казвала ми го е жена.

Едно сърце ти разруши

Едно сърце горещо и бяло

Едно сърце на парчета взриви

Едно сърце за тебе туптяло...

Бора понякога пееше. Спорадично и това й се случваше, както в самотното сърце някои решава да запали свещ. Няма причина, няма обяснение, кой дори е търсил нещо подобно. Бора не е меланхолично момиче...Тя е едно такова момиче като всички останали, е не е толкова грозна. Дори шефът й утре щеше да си помисли точно това – на излизане, без сълзи. Не би ме разбрал сега, приятелю, има време и това ще стане... Някога, но не сега ...имаме важна работа с теб. Днес аз, ти и Бора трябва добре да си починем, защото от утре започва историята ни. Аз самият не вярвам много в тези неща. Нищо не се получава просто така, нищо. Трябва да си има предистория, друг въпрос е, че тя е доста скучна и безпрепядствена за разказване. Всъщност кой освен мен, лошият писател изобщо ще пише разказ за Бора. Аз обичам малките хора и само те са ми интересни, казвам го обаче след като опознах десетки големи, ама много големи хора. Истина е, че можеш да опознаеш нещо “чак след като го загубиш” или сравниш – добавям аз – с нещо много по-малко. И не е задължително по-малкото да е лошо, напротив, аз оцених малките хора с малките им неща, осъзнах, че щастието понякога идва и при тях. Това щастие очаквам и копнея всеки ден. И ти го копнееш, приятелю, но няма да го намериш в книгата ми. Ако ме питаш къде е щастието, ще ти кажа едно единствено нещо, проверено нещо. Щастието рядко е зад ъгъла или на съседната маса, но щастието определено е някъде в годините. Знам само, че рядко е тук и сега, просто някъде в годините...