БОЯН
Посветено на моята майка...
Той вървеше смело напред. По младото му и красиво лице бе изписана решимост.
Лека самодоволна усмивка се плъзна по устните му, когато се обърна назад и видя колко много хора са го последвали. За него беше истинска победа, че е успял да убеди толкова хора в правотата на каузата си.
Боян въздъхна. От няколко месеца упорито следеше положението в околността. От съседното химическо предприятие замърсяваха това прекрасно място със своите токсични отпадъци. Той беше един обикновен еколог, загрижен за бъдещето на планетата, беше просто един човек, наранен от факта, че красотата на природата бавно изчезва, беше обиден от немарливостта на цялото човечество.
Хората, които живееха тук, дори не подозираха какво се случва, но Боян им помогна да разберат. Сега той ги водеше напред, за да протестират пред предприятието и като истински водач на подобно движение носеше най-големия плакат с надпис: ”Не на замърсяването! Да на светлото бъдеще!”. Пристигаха тъкмо навреме - ...