Брод през живота 5

                          Мина повече от седмица. Сега обърнах внимание, че само хайлайфа като мен, или по-точно лентяи, са из кафенетата, едни игрят  сантасе, други тракат зарове, аз прелиствам вестник.

Минх покрай пристанището, групички по 3-4 човека чакаха за работа.

- Момчета, и аз търся работа - спрях се до едни

- Е, така като те гледам облечен, каква работа да измислят за тебе, канцелариите са  по главната улица, питай там - се засмя приятелски един младеж.

Засрамих се, прав е. Аз с костюм, риза, модерен каскет за работа на пристанището ли съм.

От един прашасал магазин накупих два панталона, такета, палто, по-стари модели обувки.

Потръгна работата, товарехме, разтоваряхме чували  по каруците или корабчета и лодки, плащаха хората и чакахме нова работа. А вечер пийвахме по чаша вино, размечтани за големия град или всеки споделяше дочуто за Америка. Предвидливо живеех в обикновено хотелче, сутрин   имаше  нещо като закуска и кафе, и по цял ден на кея на работа. Минавах покрай къщата си, въздишах и проклинах оня, който е написал заповедта за арест като враг на народа.

Какъв враг съм аз, ако бях такъв щях ли да спася бай Морон, ами Вихра и детенцето й, ами дето помагах парично семействата на болни работници.

В почивките някои от момчетата отново  споменаваха за Америка, имало параход от Солун на два-три месеца и месечно от Пирея за там.

А аз кроях планове да ида до Италия, нали знаех и италиански от Университета. Смеех се тогава над  Оста Рим-Берлин-Токио, да де съюзнци в отминалата война. Даа, и от там в Германия, познато ми е, все ще се устроя. Четях из вестниците, че вече били две Германии, по реката Шпрее имало стена, Бранденбургската врата затворена, т.е. Германия на америкнците и Геманив на руснаците , кое да избера.

Америка,... само бях чувал за нея, както и сега, и нямало  нещо което да е измислено по света и вече да не е в Америка. Истински индустриален  и научен бум. Хора от цял свят отивали там да търсят един по добър свят за живеене.

                     Започнах с '' Две хубави очи...''. Прокудени, даже и по-лошо от Арменци, тръгнахме по света да търсим признание и справедливост. Тази къща  я купих от истинска обич към теб, отдавна исках да те изненадам, знам че ти харесва Кавала, няма само ииано. Бъди благословена  с малкия. Тук са и документите на ваше име...Яни ''

Сложих листа в плик, запечатах и надписах '' За кака след пет години.''

Заключих  къщата сложих ключа под каменната плоча преди външните стълби, заключих  масивния синджир с катинар и взех ключвете.

                     Корабната свирка разбуди пасажерите. Фарът на  Солун проблясваше в ранната утрин. Солун, Тесалоники, бялата  каменна кула-затвор се очертаваш на синевината на морето. Потръпнах страхливо.

Обичайната глъчка, викове на носачите на багаж, колички за багаж, файтони.

Намерих добро хотелче с ресторант. Собственикът услужлиео попита за колко дни, потърка ръце като казах за 20 и мога да платя половината веднага.

- По каква работа е дошъл господин

- Ами търговски пътник, или по-точно търговски агент на едно Американско дружество със седалище Атина.

- Говорите по-особен, северняшки говор - запита уж ей така

- Ами познахте, аз съм от каракачанските родове, но търговията  добитъка намаля, няма търсене, няма пасища,... лете тук е горещо, зиме в България е студено, та се захванах с това Дружество от немай къде, но плащат добре засега - отново излъгах с изтърканите си фрази.

И една седмица отново обикалях като наблюдател с ръце в джобовете, каскет на глата и риза, и панталон.  Безработните хаймани отново се надушихме на карти, табла и бистрене на какво е било и какво ли ще стане. И тук банките сменяха до 50 хиляди лева в драхми или долари, но имсше предимство, че банките бяха повече на брой...

И отново табелки '' Продава се '' по къщи, кооперации, лодки. Даже  мярнах табелки и на две леки коли. Катаклизъм ли се чака, или хората са изпднали в безизходица и продават.

Пледнах се в огледалото, уж съм търговски агент, а съм брадясал, косясал.

Бръснарниците както навсякъде са подвижни енциклопедии, новинари и вестници.

Заслушах се в разговор.

- Брей, стана месец, гледам табела на хубава къща и не може да се продаде и собственика се тюхкал, добре че не купих билети за Америка...

- Къде е тази къща бе, като е толкова хубава защо не може да я продаде - попитах ей така, но слухът ми се изостри трикратно.

- Е къде, срещу парка дето беше Интенанството, изглежда и то се продавало, откак швабите се махнаха, уж няккъ американец бил му хвърлил око - заобяснява човекът.

Направих се, че ми е безинтересно. Бръснат, подстриган, парфюмиран тръгнах към парка.

Обиколих няколко пъти идеалната къща.

Засмях се, тук къща, там къща,... кой ще живее в тях, нали реших да  вървя в Америка. Смешно е, но с толкова много пари, злтни накити как ще преплувам океан, и там с хляб и мерудиена сол ли ще ме посрещнат или хайде в дранголника, ние крадци си имаме.

Похлопах на вратата. Излезе приятен на вид човек.

- Господине, търся къща, видях табелата - започнах първи - Аз съм от каракачанските села над Дедеагач и родителите ми решиха да дойда в Солун да търся къща и препитание.

- Да, продавам я, ще емигрираме в Америка, нов свят, нов живот, и тука няма работа момче.

- Да, да, няма ... Вие в драхми ли искате или...

- По-добре ще е в американски псри, нали се готвим за там... Ако се продаде, всеки месец има кораб от Пирея, а от Солун ги поразредиха и комбинират с някакъв товар, по-ефтино е , но по-дълго се пътува. Казват, че на север в Чикаго, Детройт имло много работа, но ние ще  бъдем в района на НюЙорк, братовчедите на жена ми са там от преди войната, ресторантьори, имали няколко таверни, та и работа имам де, само къщата ми е пречка...

- Да направим така, утре отиваме в Търговската банка, давам ти 50 хиляди лева, ти си ги сменяш в долари, аз сменям също в долари, отиваме при нотариуса правим договора и ти доплащам  до цената на къщата. Но искам в договор да пише името на жена ми и сина ми.

- Ако искаш я пиши  на цялото вашесело, аз я продавам, ти плащаш и пишеш за нови собственици когото си искш. Дай още три хиляди долара и ти оставям всичко, даже и чехлите за баня.

Държах подписаните и подпечатани документи.  Дядо беше казва '' Когато хорат продават, купувай...Аз така  нправих навремето ''

Човекът въздъхна повече притеснено, отколкото доволно. Схванах веднага притеснението му.

- Кирие спокойно, не съм казал къщата е вече моя, омитайте се. Спокойно си стегнете багажа, покъщнина ако трябва, това което смятате, че за вас е семейна ценност, спомени. Аз съм на хотел и не се бързам - искрено му казах.

Очите му се насълзиха.

- Благодаря ти Яни, благодаря човече.

След двадесетина дни им помогнах да натоварят багажа, чанти, куфари, денкове, сандъци.

Прегърнахме се с него, жена му, децата. Пожелахме си здраве и живот, и те замнаха за Пирея и от тм за НюЙорк.

                Платих хотела за ще 20 дни и пренесах безценното мукавено куфарче в новия си дом. Отново смяна на ключове, брави, чистене, подреждане, 

Куих си и велосипед на старо. Бях истинки безделник.

През деня отскачах до вкъщи, почиствах  бужутата до блясък със сода лимон и вълнен парцал, препродавах ги успешно. Отделих  няколко пръстена, гривните, обеци, някакъв медальон със златен синджир, това ще е за Америка, подхилвах се.

Стана опасно да държа в мукавения си трезор толкова долари, драхми, имах още над 200 хиляди български лева. Направих тайник под прага на една от вратите и всичко ценно скрих там. С въценце качих в хотелската си стая друго муквено куфарче, сложих някакви изрезки от вестници, гащи, фланелки, чорапи, ризи, около 1000 драхми и периодично уж го занравях отключено. Надавах ухо в кафенето, бръснарницата или ресторанта дали се говори за някоя новина от България, или се напрягах ако случайно дочуя българска реч, не за друго, а да изясня  за мене си, открили ли са ония убитите, избягал ли е  осъдения арестант, даже и да са ги открили, кой ще ги индефицира, нали взех документите им и още в Дедеагач ги изгорих, огъня лекува всичко. Интересно ме беше в ход ли е национализацията или са решили, че трудно се управлява а по-лесно е да контролираш.

- Добър вечер, от известно време наблюдавам красивия господин, седи самотен - ме извади от мислите  приятен женски глас - Ако разрешите мога ли да седна при вас.

По неписано правило, макар и гърците да се правеха на по-разкрепостени, ... сама жена по улиците говореше лошо за нея, а сама жена в ресторант,... не се възприемаше като нормално. Такива бяха компаньонките, метреси и не се ползваха с добро име.

Погледнах я. Хубавица. Но какво ли прави тя тук.

Преметна крак връз крак, запали цигара. Очите й гледаха тъжно на фона на фалшивият й блясък.

- Аз съм Фани, идвам от време на време тук. Пасо каза, че сте търговски агент, интересна професия, нова и веротно перспективна.

- Да така е, аз съм Яни, от скоро съм в Солон и много малко хора познавам - любезно отговорих

- Много хубав пръстен имате - забеляза тя

- О да, емеен спомен.

- А вие утре къде смятате да ходите - попита неочаквано тя

- На пристанището вероятно, после през пощата, обяд където дойде и вечерта отново тук. А вие.

- Мдаа, довечера и аз ще съм тук. Лека нощ.

Тя стана, височка, стройна, поклащаще се на дългите си крака. Не на мен тези, Георги от такива беше хванал срамна болест, та без малко да окипази и жена си.

И идваше Фани всяка вечер по за час, побъбрим общи приказки и си тръгне.

Веднъж поисках да я иапрат, но тя отказа с усмивка

- О, благодаря, живея тук наблизо.

Попитах сред безделниците дали познават някоя Фани, описах я, те поклащаха отрицателно глава. Каква тайнственост.

- Защо утре по обяд не дойдеш в ''Софоклеус'' на кафе и приказки - я попитах една вечер - Имам почивен ден и мога да си позволя кафе през деня.

Тя ме погледна с тъжните си очи, кимна с глава.

- Може, но леля ще ме придружава, ако искш може да седне на  друга маса - с въздишка отдума 

Дойдоха. Лелята с черна рокля, белокоса, като погребален агент, до нея Фани с прибрана коса.

Усмихваше се приятно, слушше с интерес измислени от мен случки из каракачанските села.

Пожелахме си до довечера и си тръгнаха.

Тръгнах след тях бутайки велосипеда си. Те не се обръщаха назад, от сокаче в сокаче проследих ги до една къща, лелята тръгна напред, Фани влезе в къщата.

- Много неприказлива леля имаш - вметнах вечерта в ресторанта - Даже и бумичка не обели

- Тя е глухоням, като дете е преживяла някакъв стрес, и това е...Но с жестове ми каза, че си добър човек

- Благодари й от мое име.

Позагледах я, гледаше някъде над мен, къде ли витае. Само кимна едва забележимо с глава.

- Яни, хайде да отидем в стаята ти, тук ми доскуча, да поръчаме вино горе   в стаята ти.

И без да дочака отгово щракна с пръсти на келнера.

- Бутилка червено с две чаши, 106 стая,... да вървим Яни.

Хвана ме под ръка и поведе към стаята ми. Поръчката дойде секунди след нас.

И докато се разплатя с келнера и изпратя до вратата, чашите бяха  пълни с вино, дамската й плик-чанта бе с отворен капак. Посегнах към чашата.

- Не пий, има сънотворно

Ръката ми замръзна. Пръстена искреше.

- Много хубав пръстен... - прошепна тя замечтано

- Един ден ще ти го подаря - казах сериозно - Фани, какво криеш от мен, проследих те къде живееш, никой от безделниците не те познава, денем си скромна като всяка гъркиня, а вечер...

Тя тихичко заплака, погледна ме, погали ръката ми.

следва...