28 февр. 2007 г., 17:16

Буболечето

Проза

1.2K 0 7

    Вече сме разведени. Отивам да ги видя, но както винаги, закъснявам. Най-много естествено ми се радва госпожица Въшкова. Не можем да разлепнем. То не бяха салта, не беше гъделичкане... Наближава време да си тръгвам, а не можем да разлепнем.
   - Йоанка, - казвам - трябва да си тръгвам вече.
   - Хайде да гледаме книжка...
   - Няма как, миличка... Следващия път ще я гледаме. Обещавам!
   Жена ми усети, че ми е трудно да се измъкна и се намеси:
   - Йоанка, хайде да си я гледаме двечките.
   Сега вече беше по-лесно... Отварям вратата и им казвам:
   - Хайде, чао на всички, мушички и тревички!
   Това си ни беше нещо, което го правехме винаги, когато някой тръгваше за някъде.
   А малката въшка ме поглежда, ухилва ми се и казва:
   - Чао, буболече!
   Представете си буболече - 105 килограма на 170 см...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

esther (Морела Морт)

Колко тъжно...

2009-10-01T21:49:20+03:00
elka (Виртуална)

ох, много тъжно, много истинско, толкова мисли има зад тези изречения, много повече от написаното.Истинско е и най-вече откровено.Написано е много лесно, защото е изживяно.Идеята ми е , че не е плод на фантазии.Това обръщение-въшчица е много сладко.

2008-02-12T13:32:32+02:00
Mimi1001 (Мими)

Поздрави и от моите 40 на твоите 105 кг. Целувчица за Явката !

2007-03-01T21:48:18+02:00
Na-aN (Милена)

хе-хе

2007-03-01T10:34:19+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Тази твоя поредица ми хареса много!!!
Поздрави, Яворе

2007-03-01T08:52:35+02:00