Буболечето

Feb 28, 2007, 5:16 PM

Prose

991 0 7

    Вече сме разведени. Отивам да ги видя, но както винаги, закъснявам. Най-много естествено ми се радва госпожица Въшкова. Не можем да разлепнем. То не бяха салта, не беше гъделичкане... Наближава време да си тръгвам, а не можем да разлепнем.
   - Йоанка, - казвам - трябва да си тръгвам вече.
   - Хайде да гледаме книжка...
   - Няма как, миличка... Следващия път ще я гледаме. Обещавам!
   Жена ми усети, че ми е трудно да се измъкна и се намеси:
   - Йоанка, хайде да си я гледаме двечките.
   Сега вече беше по-лесно... Отварям вратата и им казвам:
   - Хайде, чао на всички, мушички и тревички!
   Това си ни беше нещо, което го правехме винаги, когато някой тръгваше за някъде.
   А малката въшка ме поглежда, ухилва ми се и казва:
   - Чао, буболече!
   Представете си буболече - 105 килограма на 170 см...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

esther (Морела Морт)

2009-10-01T21:49:20+03:00

Колко тъжно...
elka (Виртуална)

2008-02-12T13:32:32+02:00

ох, много тъжно, много истинско, толкова мисли има зад тези изречения, много повече от написаното.Истинско е и най-вече откровено.Написано е много лесно, защото е изживяно.Идеята ми е , че не е плод на фантазии.Това обръщение-въшчица е много сладко.
Mimi1001 (Мими)

2007-03-01T21:48:18+02:00

Поздрави и от моите 40 на твоите 105 кг. Целувчица за Явката !
Na-aN (Милена)

2007-03-01T10:34:19+02:00

хе-хе
kity (Людмила Нилсън)

2007-03-01T08:52:35+02:00

Тази твоя поредица ми хареса много!!!
Поздрави, Яворе
svetlanal (Светлана Лажова)

2007-03-01T03:41:00+02:00

Страхотно е за някой да си буболече! Колко мило!!!
Етчи (Анета Саманлиева)

2007-02-28T21:48:26+02:00

Сладки са ти миньончетата, също като мъничетата ти ...

Поздрав и усмивка.