Развихри се страшна буря, невиждана буря, буря, каквато дори историята не помни.  Панелните блокове вибрираха, дърветата се огъваха, а във въздуха летяха какви ли не предмети – като се почне от вестници, найлонови пликчета и дамски пликчета, изтръгнати от просторите, та се стигне до отломки от ламаринени огради. Час по час се чуваше се грохот на трошащи се саксии и прозорци.    

  Част от хората се криеха в домовете си и само гледаха уплашено случващото се навън, но повечето излизаха, за да си свършат работата. А работа те имаха, и то важна, защото бе ден на избори и се решаваха съдбините на страната. ЦИК не се бе съобразила с прогнозите за лошо време и не бе отменила изборите, така че много хора бяха принудени да рискуват живота си. Армията и полицията подпомагаха гласоподавателите, като ги извозваха с бронетранспортьори и джипове до изборните секции, но силите на властта не достигаха.

  В този труден за нацията ден мнозина проявиха безпримерно геройство. Група възрастни жени например се уговориха да излязат заедно. Те напълниха джобовете на палтата си с камъни и топузи от тоалетни казанчета (за баласт), и, хванати за ръце, прегърбени срещу вятъра, се отправиха с бавни крачки към училището, за да подкрепят партиите, които обещаваха да вдигнат пенсиите и да намалят цените на хранителните стоки и тока. Справиха се с задачата, макар че дадоха свидна жертва – една от стариците изпусна захвата си и излетя в небето, размахвайки безпомощно изкривените си от артрита ръце. Намериха я след два часа на покрива на един супермаркет, размазана.     

  Двама мъже на следна възраст, след като гласуваха за стабилност и европейски перспективи, запалиха старите си москвичи и започнаха да извозват своите съмишленици до изборните секции. Те и за миг не се поколебаха, въпреки че осъзнаваха, че рискуват не само живота си, но и това да загубят верните си автомобили, които дори нямаха Каско. Но не мислете, че тези герои подпомагаха само симпатизантите на тяхната партия, съвсем не, те дадоха едно рамо и на симпатизантите на евентуалните бъдещи коалиционни партньори.

  Неколцина патриоти с каски на главите се придвижиха пълзешком до заветното място, понасяйки десетки удари от падащите от небето отломки. След това те с гордост показваха синините, които бяха получили.

  Хора от малцинствата се придвижваха вкупом с каруци от местата за инструктаж до местата за гласуване. Изобщо не се изкушаваха да събират нападалите по пътя кабели и тенекии на стойност хиляди левове.        

  Младите хора масово пренебрегваха увещанията на изплашените си майки да си стоят вкъщи и отиваха смело да гласуват, борейки се като лъвове с невижданата стихия, която рушеше методично градове и села. Едно дребничко момиче, бясна фенка на музикант, стремящ се да нагази здраво в политиката, излезе сам самичко навън с идеята да гласува за идола си, но бе пометено от вихрушката и се наложи да бъде откарано спешно в болница. Докато лекарите наместваха  счупените му крайници, то крещеше, но не от болка, а от разочарование, защото се оказа, че в лечебното заведение няма секция за гласуване.    

  Привържениците на малки партии, които нямат никакъв шанс да влязат в Парламента, също правеха всичко възможно да се доберат до тъмните стаички, защото вярваха в каузата си да бъдат „непредставени”.    

  Аз също се престраших и отидох да гласувам, макар че честно да си призная дадох вота си на сляпо, защото тъкмо когато влизах в училището един капак от кофа за боклук ме хлопна по челото и изпаднах във временно умопомрачение. Така че не помня дали сложих кръстче срещу 25 или 24, 23, 22, 21, 20, 19, 18, 17, 16,15, 14, 13, 12, 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0.