Животът ми мина  докато те търся,

 откривах всеки път малки частици  от теб,

 който вятърът  ми довяваше.

За хората, които ме познават,

 знаят, гоня вятъра от малък.

Те самите като теб инвестираха времето си 

 да се учат, кариерите  бяха техните мечти.

Разумно  зная, но не живея в тези дни,

 откъснат от света, препусках след всяка любов,

 всеки вятър,  не изневерил на своята мечта,

смисъла на живота ми,  Любовта.

Намерих те  най-после, спокоен съм, макар ти още да не знаеш това.

Спокоен, бъдещето  ще ме покаже пред твоите очи.

А когато ме погледнеш, ще поискам да видиш  душата ми.

Зная, ще ме познаеш, разбереш.

Сега, когато те открих, ми остава само да чакам, да ме откриеш ти.

Щастие облива изморената, почти предала душа, спокойствие се сгушва дълбоко в нейните недра.

                           Заспивайки, ще се будя с теб,  докато не те срещна.

Научих се да чакам.

                                                     На:      Веристотел